Тимъти Зан - Войната на завоевателите

— Вече пратих да ви я донесат. Ще ви чакам при девети пост.

— Благодаря. — Тя прекрачи прага, но спря и се обърна. — Довиждане, Прр’т-зевисти. Ще гледам да се върна бързо.

Но бледият призрак не се виждаше никъде и думите й останаха без отговор. Тя се обърна и излезе от залата. Халоуей затвори вратата и я последва.

— Не можете ли поне да ми кажете кога смятате да нападнете? — попита го Мелинда, след като излязоха на открито.

— Ще ни чуете отдалече — увери я той. — Но по-добре да не споменавате за това на Яновиц и брат ви. Зхиррзхианците сигурно ще ви наблюдават и не бих искал да бъдат предупредени.

Той я отведе към близкия хълм, където, озарен от следобедните лъчи на слънцето, сияеше млечнобелият корпус на чуждоземния кораб. Зхиррзхиански въздушен транспортьор, заобиколен в полукръг от миротворци, чиито оберонски пушки бяха наведени заплашително. На няколко метра пред кораба един зхиррзхианец тъкмо изпразваше съдържанието на поясната си чантичка върху един от натъпканите със скални отломъци метални сандъци, подредени така, че да осигуряват известно прикритие на часовоите.

— Фуджи вече отнесе там чантата ви, заедно с известно количество припаси — рече й Халоуей и кимна към майор Такара, който наблюдаваше цялата операция. — Две от шишетата, на които пише, че са обезболяващи — ще ги познаете по фалшивите названия — всъщност съдържат експлозиви. Използвайте ги да разрушите стените на помещението, в което ви затворят. Яновиц знае как да борави с подобни неща.

— Разбирам. — Мелинда се намръщи. — Някакви други изненади?

— Да — рече Халоуей и за миг се поколеба. — Поставили сме монитор, който да следи жизнените ви показатели. В медицинската апаратура има скрит и високочестотен радиопредавател, настроен да излъчва „бял шум“.

— Да не сте се побъркали? — ахна тя. — За тях това е абсолютното оръжие. Ами ако ме хванат с него?

— Въобще няма да го открият — успокои я Халоуей. — Скрит е в метална кутия, в която старейшините им не могат да проникват.

— Много успокояващо — рече хладно Мелинда, едновременно засрамена и ядосана. Беше му разказала всичко, което знаеше за старейшините, с надеждата, че това ще помогне да спре войната. А ето че жестът на доверие от страна на Прр’т-зевисти сега се бе превърнал в оръжие.

Тя закрачи нагоре по склона. Халоуей не направи опит да я последва.

— Доктор-Каван-а?

Мелинда подскочи, сякаш докосната от нагорещено желязо, а след това — не без усилие на волята — си наложи да продължи нагоре. Наоколо не се виждаше никой, но това без съмнение бе гласът на Прр’т-зевисти.

Само дето Халоуей собственоръчно бе затворил тежката метална врата на залата, в която се намираше старейшината.

— Те са донесли друг резен — продължи шепотът. — Поставен е в кутия сред други неща. Кутията е метална — оттам не бих могъл да се върна при моя фссс. Можете ли да я преместите?

Мелинда прехапа език. Зхиррзхианецът бе привършил с изпразването на чантичката и се връщаше при кораба. Върху сандъка, почти пред нея, бяха струпани различни предмети, които миротворците, изглежда, дори не забелязваха. Нямаше да е особено трудно да вземе един от тях.

Само дето Прр’т-зевисти бе подслушал разговора й с Халоуей и сега знаеше за планираната атака срещу зхиррзхианската база. А нищо чудно да бе дочул и за старейшиноубиеца, който възнамеряваха да скрият в нея. Ако му помогнеше да се измъкне оттук и да се върне при другите зхиррзхианци…

— Няма да кажа какво съм чул, Доктор-Каван-а — произнесе Прр’т-зевисти. — Давам ви честната си дума.

— И защо няма да кажете? — попита Мелинда, като се стараеше да говори, без да мърда устни. — На карта е заложен животът на вашите сънародници.

— Не точно животът им — отвърна Прр’т-зевисти. — Най-много да бъдат въздигнати в старейшинство.

— И това не е чак толкова важно за вас?

— Напротив, много е важно. Но още по-важно е да се сложи скорошен край на войната.

Мелинда преглътна.

— Прр’т-зевисти, това би означавало да поставя живота си във вашите ръце. Разбирате ли ме?

— Дадох ви честната си дума, Доктор-Каван-а. Няма да кажа нито думичка за онова, което съм чул.

Решението бе взето. Преди петнадесет минути тя бе готова да рискува живота на всички жители на планинския лагер заради обещанието на един чуждоземен призрак. Какво пречеше да прибави към това и своя собствен живот?

— Добре — въздъхна тя. — Къде е този резен?

— В малката тръбичка отстрани — обясни Прр’т-зевисти и в гласа му се долови облекчение. — Виждате ли я?