Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Сърцето на Мелинда прескочи един удар.

— Има ли все пак някакви компоненти тук?

— Не зная — отвърна Холоуей. Лицето му беше безизразно. — Командирите по места никога не знаят нищо. Но ако има, може да са само на едно място.

— В гарнизона?

— Не точно — отговори той. — Но и там, където са, е достатъчно лошо. Преди години една агенция на Севкоорд построи в хълмовете на север от селището малка автоматизирана станция за земетръсен контрол. Поне така казваха. Може обаче наистина да е склад на компоненти на КИОРО… — Той поклати глава. — Хубавото в случая е, че складът е дълбоко под земята и завоевателите вероятно няма да научат нищо за него. Лошото обаче е, че не можем да отидем до него, без на практика да се напъхаме право в ръцете им.

— Тогава какво ще правим?

— Не зная — призна Холоуей. — Но в момента това не е най-важното. Важното сега е да се окопаем и да се приготвим за онова, което завоевателите се канят да хвърлят върху нас. Ако оцелеем… е, тогава ще решаваме какво да правим.

Контролното табло пронизително зазвъня и разбуди Кавана от тревожната дрямка.

— Какво има, Хил? — попита той, надигна се и погледна светлините на индикаторите и дисплеите. Звъненето спря.

— Всичко е наред, сър — отговори Хил и силуетът му, очертан на фона на слабите многоцветни светлини, се наведе. — Просто мрачански стил на сигнализация за пристигане. Приближаваме се до Формби.

Кавана погледна часовника си. Бяха минали почти седем часа от лудешкото измъкване от Миг-Ка Сити.

— Знаем ли къде отиваме?

— Да, сър, в Северните гористи степи. На компютъра има карта и кратко описание на района. С ваше разрешение ще премина на автопилот, понеже сега там е нощ. Ще се опитаме да избегнем онова, което са научили от данните за трафика.

— Чудесно — съгласи се Кавана и потри очи. Чувстваше се много изморен. — Колчин? Буден ли си?

— Да, сър — чу се тихият глас на Колчин. — Но Фиббит не е. Спи като пън. Да я събудя ли?

— Няма нужда — каза Кавана. — Хил, имаш ли някаква представа каква е процедурата по приземяване?

— Никаква, сър — отговори Хил. — Никога не съм бил на икромански свят, но съм сигурен, че на някой от охраняващите кораби ще могат да ни кажат.

— Да се надяваме, че е кратка и бърза — каза Колчин. — Доста неприятно ще е, ако новината как сме напуснали Мра-миг пристигне преди да сме кацнали.

— Е, засега поне сме сигурни, че не ни е преварила. И това е нещо.

— Така е — съгласи се Колчин. — Лорд Кавана, мислех си за случката в хотела. Смятате ли, че онова, на което станахме свидетели, е борба за власт между мрачански фракции?

— Да. И какво следва от това?

— Хрумна ми нещо. Онази червена карта, която показа Бронски… дали не е фалшива?

— Интересна мисъл — Кавана се намръщи. — Никога не съм виждал отблизо червена карта, а и нямах време да я разгледам.

— Може би затова мрачанците не изпратиха свой представител с него — добави Колчин. — И затова Бронски не ни прибра, макар че имаха числено превъзходство.

— С това може да се обясни и инцидентът пред асансьорите — бавно каза Кавана. — Ако фракция „А“ официално издава червени карти, а Бронски фактически работи за фракция „Б“, фракция „А“ може би е изпратила бурталците да го приберат.

— Но защо дипломат на Севкоорд ще работи за мрачанците? — възрази Хил.

— Всъщност ние разполагаме само с думите на Бронски, че е дипломат — напомни му Колчин. — Ако той може да подправи една червена карта, дипломатическият документ не е никакъв проблем.

— Всичко това ни връща към човека от бродерията на Фиббит — каза Кавана. Внезапно през ума му мина една странна и не съвсем приятна мисъл. — Има и нещо друго, Колчин. Каква е възможността цялата бъркотия с бурталците в хотела да е организирана? Мрачанците да са ни подхвърлили внушението за Формби и след това съзнателно да са ни пуснали да избягаме?

За момент единственият звук в кабината беше бръмченето на двигателя.

— Ако са искали да избягаме, защо не пуснаха Бронски? — попита Колчин.

— Всичките пазеха асансьорите — посочи Кавана. — Не видях никого пред стълбището долу в коридора, а нямаше и нито един в аварийните шахти. Може би, ако Бронски се беше върнал и беше тръгнал по стълбите, вместо да спори с тях, щяха да го пуснат.

— Може би — отвърна замислено Колчин. — Но Бронски определено не е от хората, които отстъпват. Добре, да допуснем, че са искали да дойдем на Формби. С каква цел?

— Единственото, което мога да измисля, е, че сме предмет на налудничава изгодна сделка — каза Кавана. — Те знаят кой е човекът от бродерията на Фиббит и не искат да говорим с него. А може и в легендите да има нещо, което не искат да научим.