Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Сър? — нервно прошепна Уей.

— Готов! — изкомандва Холоуей и погледна към Мелинда. Тя се порази от изписаното на лицето му спокойствие. — Дръж се, докторе — каза подполковникът. — Доста ще е шумно. Уей, на нула. Три, две, едно, нула!

Двете пушки изгърмяха едновременно и гората се разтресе. В следващия миг звукът се повтори — пилотът, Крейн и цивилните също бяха открили огън.

Мелинда се притисна до скалата, затвори очи, сви се. Ушите й кънтяха. През кънтенето чу слаби викове. През затворените си очи видя блясъци от ярка светлина…

Последва грохот, който я вдигна от земята и после я пусна.

А след това настъпи тишина.

Мелинда полека отвори очи и вдигна глава. Пред нея лежаха натръшкани най-близките завоеватели, комбинезоните им бяха подгизнали в червена, подобна на човешката кръв. Зад тях, на тридесетина метра от повредената въздушна кола, беше паднал хеликоптерът. Гореше. Крейн, Бремер и тримата цивилни тичаха към него.

— Свърши ли? — попита Мелинда и чак когато го каза, разбра колко е глупаво.

Холоуей — за пръв път! — не беше категоричен.

— Засега — отговори той. — Не ставай, сниши се. Ранена ли си?

— Само… малко… разтърсена — каза тя на пресекулки. Въздухът, наситен с остър пушек от експлозиите и огъня, дразнеше носа и белите й дробове. — Какво стана?

— Мъртви са. Тръгваме към каньона — каза Холоуей. — Може би ги следват подкрепления. Дори да не е имало такива, вече сигурно ще има.

Мелинда погледна превръзката на глезена на Уей и каза:

— Той не може да върви.

— Ще върви — смръщи се Холоуей. — Не се безпокой.

Войниците и цивилните стигнаха до сваления хеликоптер. Пушекът се беше разнесъл и Мелинда видя по млечнобялата му повърхност прилични на тънки паяжини пукнатини. Бремер изстреля един откос в корпуса и после изби вратата.

— Внимателно — каза Холоуей в микрофона. — Бавно и внимателно.

Бремер наведе дулото на пушката си и пъхна глава в люка… и с вик отскочи. От люка излезе един завоевател. Олюляваше се.

Мелинда ахна. Завоевателят се хвана за ръба на люка и спря. Бремер пристъпи напред и опря дулото на пушката в гърдите му. Извънземният отстъпи, а един от цивилните скочи напред и опря оръжието си във врата му. Завоевателят вдигна ръка и хвана дулото, но не можа да го отмести.

— Внимавай! — промърмори Холоуей в микрофона. — Отваряй си очите! Повали го на земята преди да го претърсваш…

Бремер подаде оръжието си на Крейн и пристъпи към извънземния.

Мелинда не разбра точно какво стана. Само видя, че Бремер отскочи и падна на земята. От врата му изригна фонтан кръв.

Холоуей извика и вдигна пушката.

Но беше късно. Завоевателят изви глава, от устата му изскочи нещо като нож и преряза врата на цивилния. Чу се гъргорещ писък и човекът се строполи. Извънземният сграбчи падналата му пушка…

И тогава Крейн стреля и го пръсна на късчета.

Мелинда гледаше онемяла и разтреперана. За първи път след началния курс в медицинското училище почувства, че й се повдига. Беше гледала документални кадри от войните, водени от Мироопазващите сили през последните тридесет и седем години — военни и полицейски действия, омиротворителни акции. Но нито те, нито медицинското й образование я бяха подготвили за видяното. То беше смъртоносно, кърваво, истинско.

И чак сега тя разбра, че всичко това става наистина.

Да, тя беше участник във война. Но беше и лекар с всичките отговорности, произтичащи от професията й. Включително даденото на Холоуей обещание.

— Отивам — каза Мелинда и се изправи. — Може би ще мога да помогна.

— Сигурно! — каза Холоуей с гневен, изпълнен с горчивина глас, в който нямаше никаква надежда. — Уей, остани тук! И ни прикривай!

Когато стигнаха до хеликоптера, видяха че наистина е било излишно.

— Мъртви ли са? — попита Холоуей.

Мелинда кимна и се изправи. Сърцето й продължаваше да тупка, но стомахът й се беше поуспокоил. Номерът беше да гледа на станалото колкото се може повече като на клиничен случай. Да разглежда мъртвите като случаи, а не като убити хора.

— Прерязани сънни артерии — каза тя. — И на двамата. — После погледна Крейн. — Видя ли какво стана?

Той поклати глава.

— Стана много бързо. Някакво оръжие… излезе от устата му…

— Спри за малко — прекъсна го Холоуей. Беше вперил очи пред себе си, без да гледа нищо.

Мелинда се намръщи. А после и тя го чу. Едно вече много познато бръмчене…

— Залегни! — изкрещя Холоуей, хвана я за ръката и я дръпна. Мелинда политна, претърколи се и си удари рамото в сваления хеликоптер. Холоуей се хвърли върху нея и я затисна. Другите залегнаха до тях на опърлената земя.