Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Над тях като ураган преминаха още три хеликоптера на завоевателите.

Откъм дърветата изтрещя пушката на Уей. Един от хеликоптерите се килна, разтресе се под преградния огън, откъснаха се парчета бяла материя. Холоуей изкрещя нещо, отмести се от нея — лакътят му се заби в ребрата й — и вдигна пушката си. Трите хеликоптера стреляха. Блестящи лазерни лъчи трасираха пътя към Уей между дърветата. Мелинда се сви до горещия корпус на сваления хеликоптер, Холоуей и другите започнаха да стрелят. Един от хеликоптерите се насочи към новата заплаха, без да обръща внимание на куршумите, които се забиваха в корпуса му. Земята около тях закипя. Мелинда затвори очи. Какво ли беше да умреш…

После лумна синьо-бял огън, едната страна на хеликоптера се откъсна и той се завъртя като ранен звяр, полетя надолу и разтърси земята. Другите два се отказаха от атаката над Уей, завиха и изчезнаха.

Бяха пристигнали двата „Корвина“.

Хеликоптерите се появиха пак. Но „Корвините“ бяха направили невероятно остър завой, изпълнявайки някаква маневра, хеликоптерите стреляха, пропуснаха, отново стреляха… и полетяха надолу, обвити в пламъци.

Настъпи тишина. Само в ушите на Мелинда експлозиите продължаваха да кънтят.

— Как си? — попита я Холоуей. Въпреки че чувстваше топлия му дъх върху бузата си, гласът му прозвуча слаб и далечен.

— Все това ли ще ме питаш? — озъби се тя. Гласът й не беше по-ясен от неговия. Може би тъпанчетата й бяха спукани. — Какво следва?

— Следва да се махаме оттук — каза той и се изправи. — Крейн, иди да видиш как е Уей. Останалите…

— Сър? — извика някой.

— Да? — отговори той.

— Сър! — чу се отново. Въпреки че беше замаяна, Мелинда долови облекчението в гласа. — Слава Богу, сър… Помислихме си, че… Пращаме въздушна кола.

— Благодаря — каза Холоуей. — Някакви съобщения за ситуацията?

— Нищо не съм чул, сър — отговори гласът. — Всички са изключили радиостанциите. Зная само, че завоевателите са завзели селището и че транспортирането на някои от последните групи закъснява. „Корвините“ отлетяха да осигурят защита на разузнавателните кораби.

— Добре — промърмори мрачно Холоуей и се навъси. — Да тръгваме преди да връхлетят пак. Прати някого да помогне на Крейн. — Той погледна Мелинда. — И някой да прибере едно от телата на завоевателите… най-запазеното. И оръжията им.

След три минути бяха във въздуха. Мелинда се усети, че не гледа изцапаните, покрити с прах мъже, а чувалите с трупове, нахвърляни в задната част на кораба. Войната наистина беше започнала — и тя наистина участваше в нея.

— Съжаляваш ли, че не напусна колонията? — тихо я попита Холоуей.

Мелинда се обърна към него. Студените му кафяви очи внимателно я оглеждаха. Може би се питаше дали през следващите дни ще му създава още неприятности.

— Съжалявам за всичко, което се случи — отговори тя. — Бих искала да бяхме започнали да преговаряме, вместо да стреляме.

— Опитахме се — напомни й той. — Завоевателите започнаха първи.

— Може би се страхуват от нас.

— Или просто предпочитат да стрелят вместо да преговарят — възрази Холоуей. — Има различни хора, докторе, както сред хуманоидите, така и сред нехуманоидите. За някои преговорите означават просто забавяне на решението да си вземат онова, което желаят. Сега имаме работа с такива… Е, ти си лекар и знаеш много добре, че понякога има само един начин да се спре един побеснял звяр. Той погледна към чувалите. — Да се надяваме, че политиците ще имат куража да го направят, преди да умрат и други.

По гърба й премина студена тръпка.

— Имаш предвид КИОРО.

— Адски си права — съгласи се Холоуей. — Във всеки случай не зная какво още чакат гениите от Севкоорд. Положението започва да прилича на онова, когато унищожиха „Джутланд“.

— Може би имат някакви политически съображения — каза Мелинда. Фелиан й беше разказвал за КИОРО. Беше й казал нещо… но какво?

— Ти може би знаеш повече за КИОРО от мен — изсумтя Холоуей. — Може би случилото се днес ще ги накара да си размърдат задниците и да предприемат нещо.

— Може би — съгласи се Мелинда. — Ти си в Командването на Мироопазващите сили в Доркас, нали?

— Да — каза той. — Защо? Да не искаш да постъпиш на служба?

— Не — отговори Мелинда. — Просто си помислих, че може би знаеш дали тук не се съхраняват някои компоненти на КИОРО.

Холоуей не отговори. Лицето му беше напрегнато.

— О, по дяволите — промърмори най-после той.