Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

За момента обаче нямаше никакви проблеми.

— Само е навехнат — увери тя Уей, отвори санитарната чанта и извади бинт. — Ще се оправи за някол…

— Тихо — прекъсна я Холоуей. — Нещо идва.

Мелинда млъкна и се ослуша. В далечината се чуваше тихо бръмчене.

— Някой от нашите ли? — прошепна тя.

— Едва ли — мрачно отвърна Холоуей и натисна два бутона на пушката си. — Уей, дай сигнал на Бремер и на Крейн да се приготвят.

— Да, сър — отговори Уей, измъкна една тънка тръба от джоба на куртката си и я наду. Чуха се три кратки странни звука, последвани от един по-дълъг. Отговорът пристигна незабавно: един дълъг и един къс сигнал.

— Мисля, че ги виждам — каза Холоуей, взрян над дърветата. — Кавана, свий се под наметалото и не мърдай.

Мелинда се сви до края на скалата, прибра краката си под наметалото и придърпа качулката пред лицето си. Бръмченето ставаше по-силно. Тя вдигна глава към короните на дърветата и видя нещо бяло да трепти във въздуха. Стисна зъби и се стегна…

И внезапно то дойде, връхлетя през просеката, направена от падналата въздушна кола. Млечнобял, приличен на водно конче хеликоптер, покрит с кръгова мараня от въртящите се ротори. Прелетя ниско над смачкания нос на колата, после зави и отиде зад нея. За момент увисна във въздуха, вдигайки облак прах от прясно разораната земя; въртеше нос на всички страни, сякаш дебнеше, дори сякаш канеше някой да го нападне. Мелинда настръхна, но Холоуей и пилотът не откриха огън. Минута по-късно хеликоптерът кацна и от двете му страни се отвориха врати.

И от вратите излязоха двама извънземни.

Забравила страха си, неочаквано обзета от чисто научен интерес към непознатите същества, Мелинда впери очи в тях. Извънземните бяха приблизително с човешки ръст, със слаби тела, двуноги, с тънки, тесни, издължени напред глави. Голяма черепна вместимост с достатъчно голям мозък за развити умствени способности плюс силен контрол на действията. Бяха твърде далеч, за да разгледа добре ръцете им, но от начина, по който държаха сивите тояги, които носеха, очевидно имаха палци, може би дори по два. Имаха и опашки под късите, плоски гръбни гребени точно над мястото, където се съединяваха краката. Приличаха на тирбушон и й напомняха на някакво водно същество, на кое?… Дали бяха топлинен компенсатор или някакъв орган за вземане на проби като змийските зъби? Един от извънземните се обърна към нея и тя ясно видя триъгълното му лице, дълбоко разположените под изпъкналите вежди очи и заострената, прилична на птича човка уста. Ходеха леко приведени напред, краката им, изглежда, имаха скосена конструкция, подобно на краката на чайките, но явно без ципа между пръстите.

— Холоуей? — прошепна разтревожено Мелинда.

— Спокойно — промърмори той. — Може би само ще огледат колата и ще си тръгнат.

Мелинда преглътна, осъзнала смъртоносната реалност на положението. Това не бяха нов вид извънземни, овладели космическите полети и дошли при нея да ги изучава. Бяха завоевателите. Дошли да убиват!

След първите двама слязоха още четирима. Застанаха край кораба, докато първите отидоха при въздушната кола, погледнаха вътре и през вятъра от роторите Мелинда ги чу да казват нещо. След това се чу силен глас — от високоговорител?

— Разбраха, че сме излезли — промърмори Холоуей. — Сега ще видим колко сериозно ще се заемат да ни търсят.

Отговорът дойде бързо и категорично. Само след секунди хеликоптерът на завоевателите излетя, издигна се плавно на десет метра и спря. Останалите на земята шестима извънземни се разпръснаха в линия и тръгнаха към мястото, където Холоуей беше хвърлил лъжливата цел.

— Не трябва ли да открием огън? — напрегнато попита Уей.

— Всичко с времето си — отговори му Холоуей и погледна увисналия във въздуха хеликоптер. — Двамата с теб ще се опитаме да го свалим. Зареди с бронебоен, после дай сигнал на Крейн и Бремер. Щом открием огън, да стрелят по наземните цели!

— Разбрано, сър. Щом открием огън, да стрелят по наземните цели — отговори Уей, вдигна свирката и предаде няколко кратки сигнала.

Завоевателите спряха, приклекнаха и замятаха глави напред-назад — явно търсеха източника на звука. Мелинда настръхна, но извънземните, изглежда, не можаха да открият откъде идва необичайно високият тон. Уей свърши съобщението. За момент завоевателите останаха на местата си и Мелинда отново си помисли, че те сякаш нарочно приканват да ги атакуват. Холоуей изчакваше. В следващия момент извънземните се изправиха и продължиха предпазливо да се провират между дърветата.