Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

При цялата активна дейност навън Мелинда очакваше да намери командния комплекс повече или по-малко в същото състояние — пълен с войници, които да демонтират и пренасят апаратура във въздушните коли. За нейна изненада той вече беше почти празен. Само неколцина бойци пазеха онова, което все още беше останало.

— Бързо работите — отбеляза тя.

— Както казах, постарахме се да се подготвим — похвали се Холоуей и прекоси празната стая, за да отиде до половин дузина дисплеи, на които се виждаха сложни схеми. — Крейн, какво става с най-новите ни посетители?

— Все още пътуват — каза младият човек с леко разтреперан глас. — Яхтата и завоевателите. Едновременно. А преди две минути приехме и нов сигнал. Изглежда, два от „Корвините“ се връщат.

Холоуей се намръщи.

— Само два?

— Според базовата линия само два — каза Крейн. — Звездолетът майка продължава да се отдалечава. Другите изтребители трябва да са все още на него.

Холоуей погледна Мелинда и попита:

— В корпуса на звездолета има ли вграден таходетектор? — После махна с ръка. — Всъщност няма значение. Те отлетяха преди да се появят следите от килватера на завоевателите. Но това означава, че двата „Корвина“ не знаят на какво ще се натъкнат. Крейн, какво е вероятното време на пристигане?

— Ако влязат в атмосферата нормално — две минути преди пристигането на яхтата и завоевателите.

— Налитат като мухи на мед — коментира Холоуей. — Добре, насочи към техния вектор едно лазерно съобщение! Трябва да ги предупредим.

— Слушам, сър, да насоча към техния вектор лазерно съобщение — отговори Крейн и набра командата на пулта си.

— Остават само минути, докато яхтата навлезе в атмосферата — каза Холоуей на Мелинда. — Решихте ли какво ще им кажете?

Мелинда кимна. Съжаляваше, че не може да разчете сложните схеми на дисплеите. Чувстваше се като в непрогледна тъмнина, в която ръмжи непознат звяр, а тя не знае кога и как ще я нападне.

Нещо на пулта изсвистя и Мелинда подскочи.

— „Корвините“ влязоха, сър — докладва Крейн. — Установихме лазерна връзка.

— Говори подполковник Холоуей — каза Холоуей в микрофона. — Тук сме в състояние на повишена бойна готовност. Пристигат пет или повече неопознати летящи обекти. Какво е състоянието ви?

Последва кратка тишина, чу се нещо като приглушена псувня, а после глас:

— Тук лейтенант Бетман. Минаваме под ваше командване. Какви са нарежданията?

— Приземете се колкото се може по-бързо. Имате ли координатна мрежа на колонията?

— Да, сър, взехме я.

— Евакуираме се в един каньон в планината на седемдесет и два километра източно от селището — каза Холоуей. — Влезте от север. Ще ви насочваме.

— Прието — отговори Бетман. — Кацаме.

Холоуей изключи апаратурата и въздъхна:

— Е, вече има с какво да запушим дупката в източната стена. Кога се очаква да пристигне яхтата, Крейн?

— След четиридесет и пет секунди, сър — отговори Крейн.

— Добре. Готова ли сте, докторе?

— Готова съм — отговори Мелинда и почувства ударите на сърцето си. — За колко време след като влязат във въздушното пространство ще се приземят завоевателите?

Холоуей вдигна рамене.

— Зависи. За по-голяма сигурност обикновено си оставяме осемдесет хиляди километра, но няма никакви причини това разстояние да не се намали. Ако аз командвах атакуваща ескадрила, щях да се приближа максимално, без да предизвикам сериозни проблеми с проводимостта на магнитното поле. Предполагам, че ще влезнат на няколко хиляди километра извън полето. А може и само на хиляда. Във всеки случай съвсем скоро ще научим.

— Разбирам — промърмори Мелинда.

— Не се тревожете, ще имаме достатъчно време да отидем в каньона преди да дойдат. — Той я погледна изпитателно. — Съжалявате ли, че останахте?

Мелинда погледна загадъчните схеми на дисплеите и каза:

— Ни най-малко.

Пултът отново иззвъня.

— Влиза яхтата — съобщи Крейн. — Говорете, докторе.

— „Каватина“, тук е Мелинда Кавана — обади се тя. — Татко, трябва веднага да излезете. Зад вас идват кораби на завоевателите.

— Доктор Кавана, говори капитан Тева — чу Мелинда познатия глас на командира на „Каватина“. — Потвърждаваме следа от килватер. Сигурно ли е, че са завоевателите?

— Съвсем сигурно — отговори Мелинда, без да откъсва очи от дисплеите. Яд я беше, че не разбира какво показват. — Баща ми там ли е?

Настъпи кратка пауза.

— Не е с нас — отговори Тева. — Но заръча да предам на брат ви, че изследването на вектора е неуспешно.