Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Тя вече е в беда — каза Арик. — Опитите на Холоуей за връзка с нас не бяха, за да ни пожелае добър път. Надявам се, че татко ще намери с какво да му запуши устата.

— Сто на сто — увери го Куин. — Баща ти все още има връзки с влиятелни личности и в парламента, и в Командването. Вероятно ще може да уреди до нашето завръщане да я задържат под домашен арест на Ейвън.

— И аз се надявам на това — сподели Арик. — Не бих искал да я бутнат в ареста на Доркас.

— В затвора — коригира го Куин.

— Благодаря за разяснението — изсумтя Арик.

— Не се тревожи, всичко ще се уреди — успокои го Куин. — Ако си решил да се тревожиш за нечия сигурност, предлагам това да е нашата.

Пет изтребителя с по двама души екипаж срещу вероятно цялата бойна сила на завоевателите.

— Прав си — съгласи се Арик. — Ще се постарая.

— Няма време, Кавана — каза Холоуей. — Макфий и корабът му са готови за излитане. Качвайте се.

— Още не може — отговори Мелинда, опитвайки се да не трепне пред погледа му. — „Каватина“ ще влезе в системата само няколко минути преди да се появят звездолетите на завоевателите. Ако не ги предупредя навреме, ще загинат още с влизането.

— Можем да ги предупредим и без вашата помощ — гневно каза Холоуей. — „Каватина“ ще бъде в безопасност. Качвайте се на кораба и заминавайте!

— Няма да ви послуша — поклати глава Мелинда. — Познавам баща си. Той знае, че съм тук, и няма да иска да обсъжда въпроса. Във всеки случай няма да успеете да го убедите достатъчно бързо.

— Вижте, докторе — въздъхна Холоуей, — разбирам загрижеността ви. Но тревогите ви са неоснователни. Да, те наистина са само на две минути един от друг. Вероятността двата кораба да пикират едновременно, за да влезнат в нашето въздушно пространство, практически е нула. Баща ви ще разбере какво става и своевременно ще се измете.

— Можете ли да гарантирате?

— Разбира се, че не мога — тросна се Холоуей. — Не мога да гарантирам дори, че ще влязат в атмосферата достатъчно далеч оттук, за да можете вие с Макфий да се измъкнете. Съжалявам, но нямате избор.

Мелинда пое дълбоко дъх. Логиката, за съжаление, беше неоспорима. Оставяше й само една възможност.

— Макфий да заминава — каза тя. — Аз оставам.

Холоуей присви очи.

— Какво?

— Оставам тук! — повтори Мелинда, опитвайки се да не обръща внимание на болезнените удари на сърцето си. — Има голяма вероятност да имате нужда от всички здравни работници, които можете да намерите. Аз съм лекар и си предлагам услугите.

— Ако случайно сте забравили, трябва да ви напомня, че сте арестувана — каза Холоуей.

— Нали обявихте военно положение. Можете временно да оттеглите обвиненията срещу мен.

Очите му се впериха в нейните като лазерни скалпели.

— Разбирате ли какво ми предлагате?

— Да — тихо отвърна Мелинда. — Което не означава, че съм въодушевена от тази идея.

— Ако бях на ваше място, нямаше да го направя — каза Холоуей и извади видеотелефона си. — Добре, значи се спазарихме… Даген! Кавана остава тук. Макфий да излита. — Той изчака да получи потвърждение и прибра видеотелефона. — Хайде!

Летището приличаше на мравуняк. Войниците товареха, а цивилните се трупаха по рампите. Докато Холоуей маневрираше през хаоса към командния комплекс, Мелинда наблюдаваше лицата на цивилните и се чудеше, че при цялата тази трескава обстановка не вижда никакви признаци на истерия или паника. Напротив, всички, макар и смръщени, изглеждаха готови за онова, което ги очаква.

— Изглеждат добре подготвени — каза тя.

— Имахме няколко седмици — напомни й Холоуей. — Онези, които не искаха да останат, отдавна си заминаха.

— Колко останаха?

— Повече, отколкото бих искал. Около двадесет и пет хиляди от общо четиридесет и седем.

Мелинда вдигна глава към ясното синьо небе. Нямаше никакви облаци, които да ги скрият от очите на врага.

— Тези къде ги откарват?

— На седемдесет километра източно, в един каньон в планината — каза той. — Там има пълноводна река и възможност да ги скрием. За времето, с което разполагахме, се постарахме да подготвим мястото максимално добре.

— А как стои въпросът с храната и медикаментите?

— Опаковахме всичко, което можахме, и го пренесохме. Въпросът по-скоро е колко добре можем да се защитим, ако завоевателите решат да ни избият.

„И дали няма да употребите ядрено оръжие“ — допълни наум Мелинда. Но тези разсъждения бяха прекалено неприятни, за да ги продължи. Във всеки случай Холоуей несъмнено вече беше мислил за това.