Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Радвам се да се запознаем — каза Куин. — Да преминем направо към въпроса. Ако погледнете онзи дисплей…

— Ако може първо един въпрос, сър — обади се Йегер.

— Бих искал да зная какви точно са вашите пълномощия в тази акция.

— Нали видя заповедите, Йегер — напомни му Клипър.

— Да, сър, видях ги — съгласи се Йегер и кимна, без да сваля очи от Куин. — Но не си спомням в тях да се посочва, че командир ще е Куин. А когато вкарвахме изтребителя в дока, Уочдог забеляза нещо необичайно: отличителните знаци на Мироопазващите сили на звездолета изглеждат малко размазани.

— Много си наблюдателен, Уочдог — похвали го Куин. — Прав си, маркировката е нова. Този кораб е включен в състава на Мироопазващите сили съвсем отскоро.

— Разбирам — отговори Йегер с подчертано безразличен тон. — В официалните заповеди това потвърдено ли е, сър?

Куин погледна Клипър, после каза:

— Да продължим с работата и да оставим приказките за друг път. Всъщност тази акция не е санкционирана от Мироопазващите сили. Аз нямам официални заповеди. Не съм дори и резервен офицер. Имам обаче нужда от хора за една неофициална, но важна акция и Бокамба ми препоръча вас.

Стиснал устни, Арик огледа каюткомпанията. Знаеше, че този момент неизбежно ще настъпи, но се беше надявал, че ще бъдат достатъчно далеч, та никой от летците да не може да се върне, когато научат истината. А сега, само на няколко минути от Доркас, Куин не само ги подканяше да напуснат, но и да го арестуват заедно с него, да ги вземат за заложници и да ги върнат на планетата.

— Куин — неочаквано се обади Рейт. — Ама разбира се! Маестро!

Всички изненадано зашумяха.

— Маестро? — попита Дазлер. — Кой Маестро?

— Има само един Маестро — отговори Клипър. Гласът и лицето му показваха, че е смутен. Не беше чудно. С тайното съобщение на Бокамба той фактически беше станал съучастник на Куин и Кавана. Групата можеше да обвини и него.

— Разбирам — каза Дазлер и внимателно се отблъсна от стената, за да отиде до Куин. — Значи вие сте онзи, който вдигна целия шум и стана причина парламентът да направи преоценка на процедурата за проучване на кандидатите за Мироопазващите сили и с това попречи на много хора да станат летци „копърхед“, включително и на моя брат.

— Достатъчно, Дазлер — извика Клипър. — Върни се на мястото си.

— Не, остави го — уморено каза Куин. — Нека си изплаче мъката.

— Благодаря ви, сър — каза Дазлер и направи маневра, за да спре точно пред Куин. — Отнася се за по-големия ми брат, сър, Чарлстън. Четири години по-голям от мен. От петнадесетгодишен мечтаеше да постъпи в елитните войски „Копърхед“. Записа се веднага след осемнадесетия си рожден ден. Изкара тестовете и предварителната подготовка за пилот… цялата програма. Оставаха две седмици до имплантирането на майндлинк, когато Севкоорд нареди да се въведат допълнителни проверки. Не можа да премине през новото сито.

— Съжалявам — отвърна Куин.

Дазлер поклати глава и каза:

— Не е достатъчно. Брат ми изгуби шест месеца за подготовка. И тогава разбра, че постъпването в „Копърхед“ ще бъде най-голямата грешка в целия му живот. Не беше имал представа какво значи да си професионален войник.

И за изненада на Арик Дазлер подаде ръка.

— Преди много време брат ми ми поръча, ако ви срещна, да ви благодаря, че сте го предпазили от неблагоразумната прибързаност на младостта. Предавам ви неговите думи.

За момент Куин не помръдна. После се пресегна, стисна подадената ръка и тихо каза:

— Благодаря.

— Не е нужно да ми благодарите — отвърна Дазлер, пусна ръката на Куин и полетя обратно към мястото си в групата. — Вие помогнахте да се спре приемът на онези, които търсеха слава. Ако трябва да бъда напълно искрен, не бих летял с някого, който е станал летец само заради слава. Аз искам при нас да постъпват най-добрите. Вие помогнахте за това.

Настъпи продължителна тишина.

— Щяхте да ни обясните за акцията — напомни Клипър.

— Да. — Куин пое дълбоко дъх и Арик съзря на лицето му усилието да се отърси от зловещите спомени. — Всички знаете за нападението на завоевателите над отряда с особено назначение на „Джутланд“ — каза Куин. — Онова, което не знаете, е, че едно тяло липсва — тялото на командира Фелиан Кавана, капитан на „Киншаса“.

— Кавана! — възкликна Арлекин и погледна Арик.

— По-малкият ми брат — отвърна Арик.

— Аха! — възкликна Огър. — Затова ли се измъкваме скришом?

— Няма такова нещо — отвърна Арик, полагайки усилия да не повиши глас. — Опитахме се да накараме Мироопазващите сили да организират подходяща спасителна акция, но адмирал Рудзински отказа.