Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Да не искаш да кажеш, че обявяваш военно положение? — попита Макфий.

Апаратът пред Холоуей зазвъня и той го включи и попита:

— Какво има?

Отново беше Гаспери. Лицето му беше бяло.

— Полковник, току-що засякохме нова група килватери — докладва прегракнало той. — Със същата базова линия като първите.

Стомахът на Холоуей се сви на топка.

— Сигурен ли си, че не е резонанс между звездолета майка и пристигащата яхта?

— Повече от сигурен, сър. Завоевателите са.

— Колко са?

— Трудно е да се каже — отговори Гаспери. — Като че ли са пет. А може и шест.

А само четири кораба на завоевателите бяха достатъчни, за да унищожат отряда с особено назначение на „Джутланд“.

— Към нас ли идват? — попита Холоуей, за да е напълно сигурен.

— Да, сър — отговори Гаспери на пресекулки. — Така мисля. Вече навлязоха в системата.

— Ясно — каза Холоуей. — Предай заповед за евакуиране на колонията. Всички кораби и транспортни средства незабавно да бъдат приведени в готовност! Старшите офицери след пет минути при мен в командната стая! Й започнете отново да подготвяте Втори! Щом е готов, да излети за Едо с новините!

— Слушам, сър, щом е готов, да излети за Едо с новините.

Холоуей изключи апарата.

— Завоевателите ли? — попита Такара и гласът му прозвуча като на човек, който минава нощем през гробища.

Холоуей кимна.

— Навлезли са. Пет кораба, може би шест. — Той погледна Макфий. — Отговорът на въпроса ви е „Да!“, господин Макфий. От този момент Доркас е във военно положение.

Последната сигнална светлина на контролното табло за състоянието на изтребителите примигна в оранжево и след това светна в зелено.

— Тук е Шрайк — чу се от високоговорителя на звездолета майка глас със силен руски акцент. — Показвам влизане в док.

— Приемам! — отговори Куин и погледна уредите за зададения курс, после таблото за състояние. — Последна проверка! За всички изтребители!

Един подир друг шестимата пилоти докладваха.

— Рапорт приет — каза Куин. — Пригответе се за старт.

И изключи интеркома.

— Добре, Макс — обърна се Куин към компютъра. — Да тръгваме.

— Разбрано, да тръгваме — отговори компютърът. — Базата на Мироопазващите сили, изглежда, прави опити да установи връзка. Искате ли план за орбита, при която ще имаме добра връзка?

— Не — отвърна Куин. — Нямаме време. Откажи се.

— Слушам! — Контролните табла затрептяха, чу се скърцане на метал от някакво некомпенсирано налягане и те излетяха.

Арик пое дълбоко дъх и каза:

— Потеглихме.

— Така изглежда — отговори Куин, наведен над пулта. — Готов ли сте?

От всички страни се чуваха глухи удари от отваряне на люкове — изтребителите се стиковаха с танкера.

— Готов съм — отговори Арик. — Ти си Хидра, аз съм Елдорадо. Съгласен ли си?

— Съгласен съм — каза Куин и кимна. — Мейсфийлд ще ни представи на останалите. Ето го, идва.

На вратата се появи строен млад мъж с ниско подстригана пясъчножълта коса.

— Командир Куин? — каза той и подаде ръка. — Аз съм Том Мейсфийлд. Клипър. Радвам се да се запознаем, сър.

— Аз също — отговори Куин и стисна подадената му ръка. — Това е моят втори пилот, Кавана… Елдорадо. Аз съм Хидра.

Клипър вдигна вежди.

— Наистина ли? Бях разбрал, че сте Маестро.

Куин погледна към Арик.

— Бях. Някога. Какво друго казва Бокамба в съобщението?

— Не много — отвърна Клипър и огледа изпитателно Арик. — Зная само кои сте и че Бокамба е прехвърлил тази ескадрила на вас.

— Съвсем неофициално — съгласи се Куин. — А за акцията казва ли нещо?

Клипър поклати глава.

— Казва само да му вярвам. На вас също!

Той млъкна и се отмести, за да направи място на втори човек, с тъмна коса и тен.

— Хидра, Елдорадо, това е моят втори пилот — представи го той. — Лейтенант Сайес, Делфи.

— За мен е чест, сър — каза Делфи и подаде ръка на Куин. — Останалите се събират в каюткомпанията.

— Много добре — отговори Куин. — Да отидем да се запознаем.

Каюткомпанията порази Арик с малките си размери. А запълнена от пода до тавана от четиринадесет души, беше повече от клаустрофобна.

— Е, господа, стройте се! — извика Клипър и всички побързаха да изпълнят заповедта и заеха вертикално положение спрямо командира. — По старшинство, в низходящ ред. Кирков и Аскуит — Шрайк и Кракджак. Бетман и Марлов — Йегер и Уочдог. Ванбруг и Ходсън — Рейт и Огър. Аткинсън и Йърг — Паладин и Дазлер. Кемпис и Савил — Арлекин и Букмейкър. А това, господа, са Куин, временен командир, и Кавана: Хидра и Елдорадо.