Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Слушам, сър — отговори Такара и бързо излезе.

Холоуей го проследи с поглед и забеляза, че Дуген и Сполдинг отново са заели парадната стойка „мирно“, по принцип отменена за неофициалната гарнизонна служба. Очевидно дори далечният полъх на това пълномощно имаше голяма сила.

— Свободно — каза им той. — Не сме на парад.

Морските пехотинци заеха положение „свободно“. Сполдинг леко се изчерви.

— Интересна ситуация, господин Макфий — каза Холоуей. — Напоследък тези парламентарни пълномощни са доста редки.

— Спокойно, подполковник — хладно го посъветва Макфий. — И спести извиненията си. Каквито и последствия да има, те ще паднат върху теб.

— Ако бях на ваше място, Макфий — тихо каза Холоуей, — щях да изчакам със заплахите. Не бива да се изненадвате, че проявяваме бдителност към хора, които неочаквано се появяват в една военна зона с някакви абсурдни истории за секретност. Колкото до вашите въображаеми последствия…

— Въображаеми последствия? — възкликна Макфий. — Не разбираш ли, че това твое глупаво изявление показва, че наистина нямаш ни най-малка представа какво става тук.

— Много добре разбирам — възрази Холоуей и се опита да се овладее. Наистина беше принуден да се подчинява на политиците, които се мотаеха из военните кръгове, без да е ясно какво вършат. На политиците, които прикриваха невежеството си с високомерие и само гледаха как да му пречат.

— Надявам се, разбирате, че ако бяхте представили пълномощията си още от самото начало, аз и моите офицери щяхме да направим всичко възможно, за да ви окажем съдействие.

— Ха-ха! — изсмя се Макфий. — Да представя пълномощията си, та да плъзнат слухове из целия гарнизон! Няма що!

Холоуей внимателно пое дъх и се постара да не изкрещи, че неговите хора имат по-важна работа от това да гадаят какво крои някоя важна клечка на Земята.

— Ако нямате нищо против, предлагам да продължим този разговор след като майор Такара привърши с проверката на пълномощията ви — каза той. — Сигурен съм, че депутатът Вандайвър би желал всичко да стане според правилника.

Макфий не отговори, но изражението му показваше, че когато дойде време за отмъщение, ще си спомни за този случай. Холоуей обаче се намираше във военна зона и не се разтревожи особено много.

— Истинска е, сър — каза той и подаде картата на Холоуей. — Това са пет отделни потвърждения. Проверих всичките.

— Благодаря — отвърна Холоуей и успя да се въздържи от изкушението да подхвърли картата на Макфий, както беше сторил той. — Добре, господин Макфий, значи наистина сте този, за когото се представяте. Хайде сега да видим какво точно искате от нас?

— Искам да си гледаш работата и да ме оставиш на мира — сопна се Макфий. — Но тъй като доста разнищи мисията ми, ще се задоволя с това да конфискуваш „Каунтърпънча“ и звездолета майка.

Холоуей повдигна рамене и погледна Мелинда Кавана. Тя седеше съвсем спокойно.

— Не разбирам.

— Не съм ли ясен? — язвително попита Макфий.

Такара се надигна и каза:

— Сър…

Холоуей му махна да седне.

— Сър, важно е…

— Чу си шефа — скастри го Макфий. — Млъквай. — После се обърна към Холоуей. — Депутат Вандайвър ми нареди да проверя твърденията, че семейство Кавана се готви да извърши някакви противозаконни действия. В началото се надявах да открия какво точно са замислили, но заради теб пропуснах тази възможност. Въпреки това незаконното притежаване на собственост на Мироопазващите сили е достатъчно основание, за да бъде арестувана цялата група.

— Това не е собственост на Мироопазващите сили — обади се Мелинда Кавана. — Двата кораба, както и всичките провизии, са частна собственост.

— А какво ще кажете за „Корвините“, които са на път? — попита я Холоуей.

— „Корвини“!? — възкликна Макфий. — Къде? Колко?

— Сър, излетяха — извика Такара, вече решен да го чуят на всяка цена. — И двата.

— И двата? — намръщи се Холоуей. — Нали бяха шест?

— Не „Корвините“ — изръмжа Такара. — Кавана и Куин — с двата кораба. Излетяха, докато проверявах пълномощията на господин Макфий.

Макфий зяпна, скочи от стола си и викна:

— Какво? Що за глупости?… Върни ги! Веднага!

Холоуей вече беше включил видеотелефона си.

— Гаспери, какво е положението с корабите, които току-що излетяха?

— Излитането беше разрешено, сър — каза Гаспери. — Няма никакво нарушение.

— Имаш ли връзка с тях?

— Не, сър, вече са отвъд хоризонта. Ще се появят след около час.