Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Благодаря, сър — каза Куин, мина покрай Холоуей, отиде при колата и взе подадения му от шофьора микрофон. — Тук командир Куин.

— Момент, командире — каза един глас. — Току-що установихме връзка с „Корвините“. — Чу се щракане и после друг глас:

— Отряд с особено назначение „Копърхед Омикрон Четири“ до наземен контрол Доркас. Тук командир Томас Мейсфийлд. Искам разрешение да говоря с командира на ескадрила Адам Куин.

— Тук командирът на ескадрила Куин — отвърна Куин. — Добре дошъл на Доркас, командире.

— Благодаря, сър. Имате ли нови заповеди за нас?

— Никакви нови заповеди, но разписанието за срещата е малко променено — отговори Куин. — От наземния контрол трябва да получите ново направление за влизане в орбита.

Настъпи кратка тишина.

— Нали бързахме, сър — каза Мейсфийлд накрая.

— Точно така — потвърди Куин. — Но очакваме още едно пристигане. Надявам се да е навреме, за да го посрещнем на орбита. Ако ли не, ще трябва да слезете.

— Разбрано, сър. Четиридесет и пет минути оттук до орбита и след това шестдесет минути до приземяване.

— Добре. Действай! До скоро.

— Разбрано, сър, действам. Копърхед Омикрон Четири. Край.

Куин изключи микрофона, подаде го на шофьора и каза на Холоуей:

— Благодаря, подполковник. Нещо друго?

— Всъщност да — каза Холоуей, взе микрофона от шофьора и го включи.

— Лейтенант Гаспери? Докладвай за пристигащия скутер!

— Имаме сигурна следа, сър — чу се отсрещният глас. — Предават данни.

— Добре. Приготви се. — Холоуей погледна Куин. — Скутер от Едо, командире. Казвам ти, в случай че не знаеш. Изпратихме запитване до базата на Мироопазващите сили в Едо за потвърждение на номера на твоята заповед.

Арик грижливо избегна погледа и на двамата. Когато пристигнаха, Мелинда ги беше предупредила, че Холоуей се съмнява в съчинената от нея история. Но те бяха пренебрегнали страховете й, понеже знаеха много добре, че докато скутерът отиде до Земята и се върне, ще са напуснали Доркас. Възможността вместо на Земята Холоуей да потърси номера на разрешението на Едо и с това да съкрати времето за отиване и връщане с двадесет часа някак си им беше убягнала.

От което ставаше пределно ясно на какво се дължи това неочаквано желание за сътрудничество и любезност от страна на Холоуей. Той беше разбрал техния блъф и сега, когато ешафодът беше готов и брадвата вдигната, възнамеряваше лично да изпълни екзекуцията.

Арик погледна скришом двамата морски пехотинци. Стояха между тях и звездолета, поставили небрежно ръце върху пистолетите си.

— Сър?

Холоуей вдигна микрофона.

— Да, лейтенант?

— Пристигнаха данни от Едо — докладва Гаспери. — Цитирам: Относно ваше запитване, Мироопазващи сили ААН 67424955/МСК Фокстрот Лима Виктор Виктор. Изтребителна ескадрила „Копърхед Омикрон Четири“ с командир Инко Бокамба назначена за резервна с неопределена патрулна мисия. Прехвърляне през Доркас, заповед потвърдена, станция 33 на Информационен център на Командване на Мироопазващи сили. Край.

— Прието! — каза Холоуей. — Не се ли споменава името на командир Куин?

— Не, сър. Но има допълнение, че е предадено частно съобщение на командира на Омикрон Четири. Едо не разполага с копие от него.

Холоуей повдигна недоумяващо вежди.

— Интересно. Как ще коментираш този факт, командире?

— Не съм сигурен, че е необходим коментар, подполковник — спокойно отвърна Куин.

— Нека започнем с въпроса защо командир Мейсфийлд смята, че ти си натоварен с тази мисия вместо Бокамба — каза Холоуей.

— Предполагам, че това се обяснява в частното съобщение.

— Предполагаш? А не знаеш ли?

— Всъщност не виждам къде е проблемът, подполковник — намеси се Мелинда. — Цялата идея на проверката беше да се потвърдят заповедите на Куин, нали?

— С тази малка подробност, че неговите заповеди не са потвърдени — отвърна Холоуей. — Получихме потвърждение на заповедите на командира на ескадрила Бокамба. Какво общо имат тези заповеди с вас засега остава неясно.

— Тогава предлагам да попитате командира на ескадрила Бокамба — намеси се Арик. — При условие, разбира се, че той желае да ви отговори.

— Бокамба е тук? — изненада се Холоуей.

— След малко ще пристигне — отвърна Арик. — Нали чухте Куин да казва на Мейсфийлд, че очакваме още някого.

— Всъщност да — промърмори Холоуей и ги изгледа замислено. — Имате ли представа кога ще дойде?

— Всъщност не — отговори Куин. — Но се надявам скоро да научим.