Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Не — чу се гласът на Куин. — След минута свършвам и аз. Макс може сам да извърши проверката. Да отидем ли да видим докъде е стигнала доктор Кавана?

— Правилно — изсумтя Арик и си запроправя път през малката складова ниша. Мелинда беше права. Със запаси за още дванадесет души в този звездолет наистина щеше да е кошмарно. Оставаше му само да се надява, че когато звездолетът излезе в безтегловно пространство, всички тези претрупани каюти ще станат малко по-просторни.

Мелинда го чакаше и щом го видя, попита:

— Как върви?

— Натоварих всичко — отговори Арик. — И противно на първоначалните ми очаквания, всичко се побра. А при теб?

— Всички външни секции са натоварени. Току-що вкарах и последния варел с гориво. Как се справя Куин?

— Каза, че привършва със задните каюти. Остава Макс да включи електрониката, да провери дали всичко работи и ще сме готови за излитане. — Арик погледна брезентовото покривало, което все още ограждаше едната страна на кораба. — Проверявала ли си скоро боята?

— Преди петнадесетина минути. Все още малко лепне.

Неприятно, но не и изненадващо. Първоначално предвиждаха да нанесат отличителните знаци в орбита, така че не можеше да се очаква, че боите предназначени за нанасяне във вакуум, ще съхнат по същия начин при атмосферни условия.

— Е, има още няколко часа преди да дойдат татко и „Корвините“. Може би дотогава ще изсъхне достатъчно и няма да се изтрие от триенето на въздушния поток.

— Да се надяваме — каза Мелинда и погледна към кораба. — Лично моето мнение е, че колкото по-бързо се махнем оттук, толкова по-добре. Имам чувството, че Холоуей все още хвърля ези-тура дали да не постави проекта под съмнение и да не ни подложи на разпит.

Арик забеляза някакво движение. Между двата близки склада се появи една военна кола и се насочи към тях.

— Изглежда, вече са свършили с хвърлянето на ези-тура — каза той и отиде до интеркома в основата на товарната клетка. — Куин? Имаме си гости. Идва кола на Мироопазващите сили.

Последва секунда тишина.

— Колко души са вътре?

Арик присви очи.

— Четирима, включително шофьора. Май виждам и Холоуей.

— След две минути слизам — отвърна Куин. — Дръжте се естествено. Не забравяйте, че за тях нашето присъствие тук е напълно законно.

— Добре — каза Арик и пое дълбоко дъх. „Както при всички търговски преговори — каза си той. — Нормална търговска сделка с изключително висок паричен интерес.“

Колата пристигна при кораба и спря.

— Добър ден — поздрави Холоуей и слезе заедно с двама други мъже. — Как върви товаренето?

— Привършваме — отговори Арик и скришом ги огледа. Едри, с отличителни знаци на морски пехотинци от Мироопазващите сили и ръчни оръжия в открити кобури. — Остава ни само да прехвърлим горивото, да извършим проверка на електрониката и сенсорите и сме готови за излитане.

— След като пристигнат изтребителите ви, разбира се — каза Холоуей и погледна към брезента. — Да разбирам ли, че сте свършили със заваряването?

— Не сме заварявали — отговори Арик. Нещо в тона на Холоуей го предупреди да не се съгласява с изявлението му.

— Стори ми се, че мирише на грунд — каза Холоуей. — Какво поправяхте?

— На една от покривните плочи имаше малка повреда — отговори Арик. — Сложихме нова и я боядисахме.

— Разбирам — кимна Холоуей. По лицето му не можеше да се разбере дали вярва, или не. — Питам се дали бих могъл да говоря с командир Куин.

— Той е в кораба — отговори Арик. — След няколко минути ще слезе.

— Ще ви бъда благодарен, ако му предадете да дойде веднага! — каза Холоуей.

Учтиви фрази, любезен тон. И все пак заповед.

— Няма проблем — отговори Арик, вдигна слушалката на интеркома и предаде нареждането.

Минута по-късно пристигна Куин.

— Здравейте, полковник — кимна той на Холоуей. — С какво мога да бъда полезен?

— Наминах да ти съобщя, че пристига останалата част от армадата ти — каза Холоуей. — Очакваме всеки момент да навлязат във въздушното пространство. Помислих си, че може би ще искаш да използуваш моята релейна станция, за да им предадеш актуализирана информация или нареждане.

Арик трепна. Първоначалният план беше „Корвините“ да установят контакт с гарнизона на Мироопазващите сили в съответствие със стандартната процедура за подстъп, а после от орбита да преминат към пряка връзка със звездолета майка и да получат инструкции, без наземните приемници на гарнизона да могат да ги уловят. Но сега, когато звездолетът беше на космодрума, тази схема бе под въпрос. И очевидно Холоуей нямаше да им даде възможност да говорят тайно.