Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— И все пак са изтребители, сър — увери го Гаспери, натисна един бутон и на съседния екран се показаха шест образа. — Това, което ми прави впечатление, е, че летят в нестандартна формация — много близко един до друг с частично препокриване и интерференчна неутрализация на отличителните характеристики на базовата линия.

Образите на екрана се движеха навътре, съответната базова линия пулсираше и се свиваше в копие на тази, изобразена от тахионния сенсор.

— Оставят много по-малък отпечатък от стандартна формация — отбеляза Такара. — Много по-труден за улавяне от някой промъкнал се разузнавач на завоевателите. Доста странно летене обаче.

— Или странно, или глупаво — съгласи се Холоуей. — Някаква идея кои може да са?

— При такава формация? — Гаспери вдигна рамене. — Най-вероятно „Корвини“, пилотирани от летци „копърхед“.

Такара погледна Холоуей.

— Останалата част от контингента на командир Куин?

— Вероятно — каза Холоуей. — Точно това, което търсим. Един час за влизане в системата и още един за приземяване.

— Приблизително — кимна Гаспери.

Холоуей погледна часовника си. Почти по същото време трябваше да се върне скутерът от Едо, ако служителите там бяха достатъчно експедитивни в издирването на заповедите на Куин.

Такара очевидно мислеше същото.

— Почти по същото време — промърмори той. — Мислите ли, че е избрано нарочно?

— Сигурно. Зависи от това дали заповедите на Куин са законни, или не. — И ако не бяха, Холоуей би желал да прочете протокола от разпита на онзи, който е помогнал на Куин да заеме или да открадне половин ескадрила. Той трябваше да е умен, неискрен и изключително нахален. Човек, който не оставя нищо на случайността.

Холоуей отиде до терминала и го включи.

— Има ли нещо? — попита Такара.

— Едно голямо подозрение — каза Холоуей и изкара на екрана списък на въздушния трафик в Доркас от пристигането на Мелинда Кавана с тайния товар стоки. — Ако замислят някаква конспирация тук, сигурно са взели под внимание всякакви непредвидени обстоятелства…

През последните няколко дни той трябваше да се оправя с полети за продоволствие и материално-техническо обезпечаване. А сега, само четири часа след идването на Куин и Арик Кавана, пристигаше и малък частен куриерски кораб с един човек на борда.

— Какво знаем за този? — обърна се той към Такара и посочи екрана.

— Не мисля, че има нещо нередовно — отвърна Такара и погледна с присвити очи към екрана. — Регистрирахме го вчера, точно когато ми свършваше дежурството. Казва се Макфий, доставчик на стоки за дълготрайна употреба, които ще пристигнат през следващите два дни. Личните му документи изглеждат напълно редовни.

— От Мироопазващите сили ли е?

— Не, цивилен е. — Такара поклати глава. — Работи директно от името на… всъщност от името на парламента.

Холоуей направи кисела физиономия.

— Същият парламент, в който нашият приятел Кавана е бил депутат три мандата! Слагаш ли бас, че е случайно?

— Не — отвърна Такара. — Добре ви е известно, че сега нямаме време за такива работи.

— Прав си. За съжаление обаче не можем да си позволим да не обърнем никакво внимание на тази подробност.

— И какво ще правим?

Холоуей потри бузата си. Добре. Куин и Кавана имаха на космодрума един звездолет майка и един „Каунтърпънч“, а сега идваха и шест „Корвина“. Това означаваше, че каквато и хитрост да има в тяхната работа, вероятно ключът към нея е тайната подкрепа.

— Ще ги разделим — каза той. — Ти се канеше да заведеш една разузнавателна група в зона „В“, нали?

— Мога да тръгна по всяко време — отвърна Такара. — Да отида ли още сега, да взема един от тях и да го задържа два часа?

— Разбра какво имам предвид — каза Холоуей. — Задръж Макфий… другите ще ги следим по-лесно.

— Ами ако не се подчини?

Холоуей вдигна вежди.

— Как така? Нали е тук, за да помогне в подготовката за получаване на пристигащото материално-техническо обезпечение? Е, след това ще трябва да решим какво ще правим в зона „В“.

— Ясно — сухо отвърна Такара. — Въпросът ми беше глупав.

Холоуей гледаше тахионната следа от килватера.

— Но бъди внимателен — каза тихо той. — Не знаем нито какво са намислили, нито какво са заложили. Може да стане голяма каша.

— Не се тревожете — успокои го Такара.

Арик натисна последния кашон с храна през люка и затвори капака. За негов късмет ключалката щракна, без да заяде.

— Свърших — извика той. — Имате ли нужда от помощ?