Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Не го познавам — настоя Фиббит.

— Мисля, че Лий не може да не го познава — каза Колчин. — Или поне има някаква идея.

Кавана поклати глава.

— От Лий няма да научим нищо — рече той и остави бродерията на дивана. — Но имаме по-неотложна работа, а вече загубихме прекалено много време с тази бродерия. Хил, позвъни на Тева и му кажи да подготви кораба за отлитане. Колчин, иди и избери пътя, по който трябва да минем, за да избегнем хората на Бронски. Заминаваме!

Той прекоси приемната и отиде в спалнята.

— Какво ще стане с мен? — попита Фиббит.

— От теб зависи — каза Кавана, докато сваляше халата си. — След като свършим работата си на Доркас, с удоволствие ще те върнем в Улу. Но ако предпочиташ, можеш да почакаш тук Бронски или мрачанците да те изпратят директно у дома. Избирай!

Сандуулийката енергично заклати глава.

— Не вярвам на Бронски — категорично заяви тя. — А сега се страхувам и от мрачанците. Но ако дойда с вас, ще ви изложа на опасност.

— Не се тревожи за това — успокои я Кавана, докато навличаше простия шлосерски гащеризон, който беше измъкнал от багажника на колата. Не беше дреха за бивш депутат от Севкоорд, но беше удобна и се обличаше бързо, а за момента това беше по-важно, отколкото външният му вид. — Бронски може да отправя мъгляви заплахи, но истината е, че няма правно основание, на което да се позове.

— Но…

— Сър? — На полуотворената врата се показа Колчин. — Беда. В края на коридора край асансьора чух спор. Надзърнах и видях хората на Бронски и двама бурталци.

— Бурталци?!

Колчин кимна.

— Спорът, изглежда, става все по-шумен. Трябва да се опитаме да изчезнем преди да са започнали да стрелят.

— Правилно — съгласи се Кавана, седна на леглото и започна да се обува. Сблъсъците между хора и бурталци винаги завършваха с насилия. Особено с такива типове като помощниците на Бронски. — Някаква идея как най-добре да се измъкнем?

— Не можем да използваме асансьора, поне това е сигурно — каза Колчин. — Бихме могли да слезем по стълбите, но мисля, че е по-добре да се спуснем по аварийните шахти. Не е много чисто, но е много по-бързо. Освен това има голяма вероятност хората на Бронски да не ги наблюдават, което едва ли е вярно за стълбището.

— Звучи добре — съгласи се Кавана. Стомахът му се сви на топка. Аварийните шахти, както повечето аварийни съоръжения, бяха нещо, което никой нямаше да очаква да използуват. Но и той не изгаряше от желание точно сега да направи първия си опит, за да спусне по тях.

— Къде са тези шахти?

— Най-близката е на три метра от вратата. Лесно можем да я използваме, дори ако Бронски и бурталците престанат да спорят и ни забележат.

Прилична на крак на паяк ръка докосна рамото на Кавана.

— Това лошо ли е, Кавана? — попита колебливо Фиббит. — Какви са бурталците?

— Големи, силни, настроени враждебно към хората същества — обясни й Кавана. — Но не се тревожи. Всичко ще се уреди.

— Настроени враждебно към хората? — повтори Фиббит и на лицето й се изписа недоумение.

— Много враждебно — каза Кавана. — Дължи се на някогашните многократни опити на хората да променят тяхната култура, за да отговаря на фарисейското и настойническо поведение на нашите лидери.

— Враждебното им отношение не е само към хората — добави Колчин. — Те всъщност не харесват никого. Не зная какво мислят мрачанците, та им разрешават да се разхождат свободно из Миг-Ка Сити.

— За щастие това не е наш проблем — каза Кавана и се изправи. — Да тръгваме.

Хил вече беше открехнал вратата и чакаше със зареден пистолет. През тясната пролука Кавана чуваше ясно идващите от дъното на коридора гласове.

— Още ли са там? — попита той.

— Да, и стават все по-шумни — отвърна Хил. — Изглежда, тъпоумните бурталци най-после са разбрали защо точно сега хората не трябва да напускат хотела. Бронски им обяснява мотивите.

— Някакви следи от охраната на хотела?

— Засега не.

— Вероятно нарочно не се показват — предположи Колчин. — Добре, аз ще изляза пръв и ще охранявам аварийните шахти. Лорд Кавана, щом ви дам сигнал, вие с Фиббит ще ме последвате. Хил ще ни защитава откъм входа. Ако стане нещо непредвидено, ще ви прикривам. Разбраха ли всички? Добре. Хил, отвори да мина!

Хил отвори вратата, застана на коляно, стиснал пистолета в лявата си ръка, и надзърна надясно към мястото, откъдето идваше шумът от спора. Колчин се промуши безшумно покрай него вляво. Кавана се наведе и протегна врат, за да погледне.