Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Сандуулийката? — учуди се Кавана. Тримата помощници на Бронски минаха покрай Хил и се насочиха към приемната.

— Да, сандуулийката — повтори Бронски и тръгна подир хората си. — Фиббит не знам коя си Улу. Разбирате какво имам предвид, нали?

— И за какво ви е Фиббит не знам коя си Улу? — попита Кавана.

Бронски спря.

— Макар че това не е ваша работа — каза той и се огледа, — трябва да ви уведомя, че сандуулийката е депортирана.

— Депортирането е отложено с един ден — възрази Кавана.

— Значи отлагането е анулирано — отбеляза Бронски. — Къде е тя?

Кавана се огледа. Приемната беше обзаведена в мрачански стил, със странна мебел и произведения на изкуството, всички насочващи вниманието към един кът, заемащ четвърт от стаята. Дълги тесни кресла и заоблени столове фокусираха вниманието още по-нататък към нежното трептящо сияние на една скулптура в ъгъла на салона. На едно кресло беше подпряна рамката с бродерията, над която работеше Фиббит, но сандуулийката не се виждаше.

— Сигурен ли сте, че я депортират? — каза Кавана.

— Попитах ви къде е сандуулийката, лорд Кавана — каза Бронски, без да отговори на въпроса, и отиде до креслото. Тримата му подчинени вече бяха в коридора, който водеше към трапезарията и спалнята на апартамента. Хил понечи да ги спре, но Кавана го погледна и поклати глава. Според мрачанското законодателство, когато се отнасяше за немрачанци, червената карта имаше силата на закон.

— Какво е това? — попита Бронски откъм дивана.

Кавана се обърна и видя, че офицерът гледа подпряната на дивана рамка с бродерия.

— Бродерията, която поръчах да ми направи Фиббит — каза той.

Бронски го погледна, после отново погледна бродерията.

— Изобщо не прилича на вас. Ваша ли е, или на сандуулийката?

— Моя е.

— Дайте да видя разписката.

— Още нямам разписка.

— Тогава е на сандуулийката — каза Бронски. — Ще я взема.

— Момент — каза Кавана и пристъпи към него. — Това е безсмислено. Не можете ли поне да ми кажете какво става?

За момент Бронски като че ли го проучваше, после изсумтя:

— Разбира се, че ще ви кажа какво става. Става това, че преди четири часа моят шеф ме изкара от леглото с две новини: първата, че мрачанците имат проблем с някаква сандуулийка, която не иска да напусне Мра-миг. Втората, че някакви хора се мотаят из града и си пъхат носа, където не им е работата. Скоро ще стигнем и до вас. Засега ще откараме само сандуулийката. Ще ни я дадете ли с добро, или не?

— За да бъда абсолютно честен, ще ви кажа, че не зная къде е — каза Кавана. — Ако я няма тук, сигурно е излязла, докато съм спал.

Бронски пак изсумтя.

— При тези телохранители, които не пускат пиле да прехвръкне? — Той остави рамката на дивана. — Хайде де, излязла!

— Моите телохранители също имат нужда от сън — отвърна Кавана и се опита да запази спокойствие. — Нещата й са още тук… Сигурен съм, че ще се върне. И с ваше разрешение ще ви кажа, че напразно губите и време, и енергия. И не само своите. Във всеки случай сутринта щях да отведа Фиббит от Мра-миг.

— Може би тъкмо затова е изчезнала — кисело предположи Бронски. — Зная, че на ексдепутатите не им се вярва, но понякога в тази вселена нещата стават по непознат за тях начин. — Той погледна над рамото на Кавана и попита: — Открихте ли я?

Кавана се обърна и видя тримата да се връщат в приемната. Не бяха открили никакви следи от Фиббит.

— Не е тук — докладва единият. — Мисля, че Кавана е прав. Докато всички са спали, сандуулийката се е измъкнала. Според мен са проявили голяма небрежност. — Той погледна бродерията на дивана. — Кой е този човек, Кавана?

— Точно онзи, когото Фиббит е видяла наскоро — отговори Кавана. — Предишната бродерия на този мъж беше съсипана на космодрума. Предположих, че може да иска да я възпроизведе, докато паметта й е още прясна.

— Наистина ли? — Човекът го погледна строго, после пак погледна бродерията. — Казвате, че го е видяла тук, в Миг-Ка Сити?

— Не аз — отвърна Кавана. — Фиббит го казва. Познавате ли го… прощавайте, не ви знам името.

— Лий — отговори мъжът. — Торин Лий.

— Познавате ли го, господин Лий? — повтори въпроса си Кавана.

Смръщил чело, Лий заразглежда бродерията.

— В момента не мога да си спомня — каза той. — Но това може да се поправи. — Лий погледна Бронски. — Май сме разговаряли с този мъж.

Бронски отвори уста да отговори… и спря. Звънецът иззвъня.

За момент всички сякаш замръзнаха. Пръв дойде на себе си Кавана и погледна към Колчин, който кимна едва забележимо и тръгна към вратата.