Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Засега не беше сигурен какви точно са тези възможности. Но се надяваше, че все ще измисли нещо.

Фелиан се изми, излезе изпод душа, стиснал камъка в ръка, и започна енергично да си бърше косата. Все още не беше сигурен как успя толкова лесно да го скрие, но колкото повече мислеше, толкова повече разбираше, че конструкцията на зхиррзхианската ръка не дава възможност незабелязано да се скрие такова нещо и тъкмо затова не го бяха открили. Фелиан седна на леглото и докато обличаше гащеризона, издърпа лекичко най-дясното от шкафчетата под леглото и пусна камъка до смачканата спасителна чанта.

Останалата част от деня прекара по познатата му вече програма, разпределяйки времето си между изометрични упражнения, запаметяване на залата отвън и непрестанни размишления как да избяга. На няколко пъти изпита желание да отвори шкафчето и да докосне камъка, да почувства ръбовете му, да се увери, че е все още тук. Но устоя на изкушението. Беше забелязал, че наблюдението им намалява с падането на нощта. Тогава щеше да може да извади камъка и да го премести в по-сигурно скривалище.

Но този момент така и не настъпи. Фелиан лежеше по гръб и сънливо наблюдаваше лениво работещите зхиррзхиански техници, когато вратата на залата неочаквано се отвори и шестима зхиррзхианци влязоха и се насочиха право към килията му. Двама носеха същите дълги сиви тояги, които беше видял в ръцете на охраната на пирамидата при първото си излизане. Други двама държаха някакви прибори с големината на джобно фенерче. Последните двама изглеждаха невъоръжени.

— Какво става? — попита Фелиан, когато се струпаха пред килията му. Двамата невъоръжени отидоха при вратата, другите четирима застанаха от двете й страни. Фелиан разтревожен забеляза, че и четирите оръжия са насочени през стъклото към лицето му. Отблизо дългите тояги бяха още по-отвратителни. — Какво става? — повтори той този път по-малко агресивно. За разлика от огнестрелните оръжия и ракетите на Мироопазващите сили, зхиррзхианските кораби бяха използували високоенергийни лазери. Ако насочените към него тояги и фенерчета бяха умалени версии на тези оръжия, те можеха да го убият и през стената. Може би тъкмо това беше причината, поради която килията беше от стъкло.

— Ти помести! — заповяда един глас зад него.

Фелиан се обърна. Беше Трр-гилаг. Езикът му се мяташе навън и навътре от устата, приличната на тирбушон опашка се размахваше с двойно по-голяма от нормално скорост.

— Какво става? — попита за трети път той.

— Ти помести! — повтори Трр-гилаг. Езикът му спря да се движи и посочи към душа. — Застане там.

Фелиан безмълвно се изправи и отиде под душа. През цялото време оръжията неотклонно, го следяха. Вратата на килията се отвори и двамата невъоръжени зхиррзхианци влязоха вътре. Единият остана до вратата, другият отиде до леглото на Фелиан, измъкна чекмеджето, избута чантата и извади камъка.

Фелиан наблюдаваше Трр-гилаг.

— Не правилно — каза зхиррзхианецът. — Не взима.

— Разбирам — отговори Фелиан. Думите излизаха механично от изсъхналата му уста. Значи беше сбъркал. Цялата му интелигентност, всичките му хитрости — всичко е било напразно. Те бяха знаели за камъка може би още от момента, в който го беше взел.

Не! Не бяха знаели. Камъкът беше престоял в чекмеджето цели дванадесет часа. Ако бяха знаели от самото начало, сигурно щяха да го вземат по-рано.

Той погледна към двамата зхиррзхианци, които излязоха от килията и затвориха вратата. И все пак те знаеха къде го беше скрил. Знаеха точно къде се намира… зхиррзхианецът веднага го намери, без колебание и ровичкане. А от начина, по който нахлуха в килията, беше готов да се закълне, че го бяха открили точно в този момент.

Как?

Първият зхиррзхианец заобиколи килията и отиде при Трр-гилаг. Двамата разговаряха тихо около една минута, премятаха камъка между пръстите си и го разглеждаха. Фелиан ги наблюдаваше и през ума му като подгонени от есенен вятър листа се въртяха различни мисли. Че зхиррзхианците имат слаби телепатични способности и са разбрали за камъка току-що. Че имат силни телепатични способности, но не всички, и някой с такива способности току-що е пристигнал. Че току-що са извършили някакво нощно сканиране на килията му — достатъчно чувствително, за да открие парче кремък с обем пет кубически сантиметра и да установи точно къде се намира. Че имат директен информационен канал с Бога и Бог не желае Фелиан да се измъкне точно сега.