Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Или че по-вероятно са знаели през цялото време и просто са си играели с него. Че са му позволили дванадесет часа да храни илюзорни надежди и са знаели, че няма да използва камъка.

Трр-гилаг го погледна и повтори:

— Не правилно. Утре не ходи навън.

— Не е честно — протестира Фелиан. Много добре разбираше, че този аргумент е безполезен, но също така знаеше, че трябва да опита. — Ти не каза, че не е позволено. Освен това аз трябва да излизам. Имам нужда от слънчева светлина.

— Ти наказан — отвърна Трр-гилаг. — Не прави пак.

И се обърна и закрачи към вратата. Другите го последваха. Техниците в залата продължаваха да работят, като че ли не бе станало нищо.

Бавно, вдървено Фелиан се върна при леглото си. Добре. Беше изгубил камъка. Но пък погледнато обективно, не се беше и надявал, че с негова помощ ще може да избяга. Беше изгубил камъка, но на негово място беше получил допълнителна информация, която щеше да съобщи, когато се върнеше в Общността.

Легна и затвори очи. И се опита да си изясни какво представлява тази информация.

— Лорд Кавана?

Кавана трепна, събуди се и видя в полумрака някаква неясна фигура. Бутаха го по рамото.

— Кой си ти? — изграчи той с пресъхнала от съня уста.

— Колчин, сър — тихо отвърна фигурата. — Имаме посетители.

— Така ли! — Кавана успя да фокусира зрението си върху часовника в спалнята. Стрелките сочеха 4:37. — Не е ли малко раничко за случайни гости?

— Не са случайни — каза Колчин. — Офицерът за свръзка и три важни клечки от консулството на Общността в Мра-ект.

— От Мра-ект! — възкликна Кавана, стана и се пресегна да вземе халата си. — Дошли са от девет светлинни години само да ни видят? Каква чест! И какво искат?

— Не знам — каза Колчин. — Но мисля, че е във връзка с Фиббит.

— Фиббит? И за какво, по дяволите, им е Фиббит?

— Нямам представа — отговори Колчин. — Шикалкавят. Казват, че трябвало да говорят с вас. Но оглеждат, сякаш търсят нещо.

— И какво според теб търсят? — попита Кавана, облече халата и се обу. — Влязоха ли в приемната?

— Не. Хил ги задържа във фоайето. Но се опитват да погледнат през преградното стъкло. Изглеждат много ядосани, задето не им разреших да влезнат.

— Да се ядосват — изръмжа Кавана. Той също беше доста ядосан от това посещение в четири и половина сутринта. — Впрочем къде е Фиббит?

— Не знам! — призна Колчин. — Два часа след като си легнахте, все още работеше над бродерията, която й поръчахте. След това й изгубих дирите. Не е излизала, но не е и в стаята.

— Може би спи в някой ъгъл — каза Кавана и пристегна колана на халата си. — Хайде да идем да разберем какво става.

През полупрозрачното стъкло, което отделяше фоайето от останалата част на апартамента, се виждаха силуетите на четиримата посетители. Другата неясна фигура беше Хил. Кавана излезе и застана до него.

— Аз съм лорд Кавана — представи се той. — С какво мога да ви услужа?

— Прощавайте за безпокойството, лорд Кавана — извини се един снажен мъж на средна възраст и пристъпи напред. Изглеждаше уморен и раздразнен, но не особено притеснен. — Аз съм помощник-офицер за свръзка на Общността, Питър Бронски. Може ли да влезем?

— Кажете по каква работа сте дошли и ще преценя — отговори Кавана.

Един от по-младите мъже от групата промърмори нещо под нос и пристъпи към началника си. Хил се премести и застана на пътя му. С крайчеца на очите си Кавана видя, че Колчин също се премести. Четиримата посетители имаха вид на хора, свикнали да действат със сила, тоест бяха хора, каквито Общността назначаваше в света на неотдавна предадената на мрачанците бивша икроманска колония. Въпреки това, ако прибегнеха към сила, макар и двама срещу четирима, Колчин и Хил щяха да се справят.

Бронски може би също го разбра и вдигна ръка. Подчинените му с нежелание отстъпиха назад.

— Предпочитам да се разберем с добро, лорд Кавана — каза той и извади една папка. — Всъщност не се нуждая от разрешението ви, за да вляза.

Кавана взе папката и я отвори. Дипломатическият паспорт на Бронски беше впечатляващ, но тук, на мрачанска територия, нямаше особена тежест. Червената карта на временното мрачанско правителство за неограничени пълномощия обаче беше нещо друго.

— В такъв случай влизайте — каза Кавана, отмести се и показа червената карта на Колчин. — Хил, покани господата да седнат.

— Няма да е необходимо — каза Бронски и мина зад преградното стъкло. — Искаме само сандуулийката и веднага се махаме.