Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Разкаже какво знае.

Фелиан пое дълбоко дъх. По гърба му пробягна студена тръпка. В Академията им бяха, показвали петдесет пъти запис, направен от стражеви кораб… И петдесетия път видяното беше също толкова зловещо, колкото и първия.

— Пет от най-добрите паволиански бойни кораба стояли в засада близко до Селадон — най-външната планета на системата. После нападнали трите кораба на Севкоорд, които били два пъти по-малки. Паволианците пуснали своите изтребители, ние — нашите.

— Ти видя ли?

Фелиан поклати глава.

— Това е станало преди тридесет и седем години. Тогава още не съм бил роден. Виждал съм само видеозаписи.

— Разкажеш още.

— Няма какво да разказвам — отговори Фелиан. — Паволианските изтребители се врязали в редиците на нашите кораби и боят започнал. Внезапно паволианската тактическа постройка рухнала. Те започнали да се оттеглят, а изтребителите на Севкоорд ги преследвали… на записа се вижда, че паволианските бойни кораби започнали да излизат от формацията. КИОРО избило всички на борда.

Настъпи кратка тишина, последвана от нова тристранна конференция. Фелиан продължи да върви, наблюдавайки гората отляво. Не беше сбъркал. Там наистина имаше пътека. Пътека, водеща към дърветата и храстите зад комплекса. Той леко зави към нея.

Конференцията зад гърба му свърши и Трр-гилаг попита:

— Как?

— Как ги е убило КИОРО? — Фелиан поклати глава. — Някакъв вид радиационно облъчване. Нямам представа.

Трр-гилаг, изглежда, мислеше върху чутото. Или пък слушаше как техният компютър се мъчи над превода.

— Защо КИОРО не използвано в нападение срещу зхиррзхианците? — попита той най-сетне.

Фелиан го погледна.

— Погледни фактите в очите, зхиррзхианецо. Не ние ви нападнахме, а вие.

— Не вярно — възрази Трр-гилаг. — Командири и старейшини казва. Човешки кораби напада първи.

— Ти присъствал ли си? — попита Фелиан. — Лично?

Езикът на Трр-гилаг изскочи два пъти.

— Не. Старейшина Кее’рдан казва…

— Аз пък бях там — прекъсна го Фелиан. — И не ме интересува какво казват твоите старейшини или твоите командири. Вашите кораби стреляха първи.

И обърна гръб на зхиррзхианеца. Лицата на убития му екипаж се появиха пред очите му. Рико, Ховър, Майърс, Чен Ки…

— Не говори срещу старейшини — смъмри го Свв-селик. — Старейшина племе Тоо’рр казва също.

— И старейшина племе Флии’рр — обади се Нзз-ооназ.

— Не ме интересува какво казват вашите старейшини…

— Не говори! — изръмжа Свв-селик и пристъпи към него. — Не говори срещу старейшини. Или наказание.

Фелиан сви устни. Значи така представяха тук нещата. Официалната линия явно бе, че отрядът с особено назначение на „Джутланд“ е агресор и е започнал сражението. И Свв-селик и Нзз-ооназ като лоялни функционери послушно приемаха тази линия, без да си позволяват да поставят под съмнение правотата на върховните зхиррзхиански власти и дори да слушат каквото и да било, което противоречи на официалната версия. Мозъците им бяха промити.

Абсолютен контрол, съчетан с абсолютно раболепие… и все пак, макар че в гърлото на Фелиан се надигаше презрение, той призна, че зхиррзхианската броня започва да се пропуква. Че се появява потенциално фатална пукнатина. Човешката история многократно бе показвала нестабилността на автократичните, манипулиращи информацията правителства, като се започне от нацистка Германия, мине се през Съветската империя и се стигне до китайското господство на куадарския режим в Селадония. Стигаше една подходяща искра, за да пламне пожар.

А тази искра можеше да бъде лъжата, с която тяхното правителство искаше да оправдае войната. И внезапно Фелиан разбра, че необходимият фитил може би е в ръцете му.

Трр-гилаг не се беше присъединил към стройния хор от укори на двамата други зхиррзхианци. Дори напротив, беше останал подчертано мълчалив.

— Аз бях там — повтори Фелиан и го погледна. — Аз зная какво се случи.

— Не говори срещу старейшини — предупреди го и Трр-гилаг. Но думите му бяха колебливи и неуверени — поне според Фелиан. Преди да ги произнесе, имаше една малка пауза. — Не хубав тема. Разкажи защо КИОРО не използувано срещу зхиррзхианци.

Фелиан се обърна и отново тръгна към горската пътека.

— КИОРО не е стандартно въоръжение на човешките кораби — каза той. — Противно на онова, което вероятно са ви казали вашите водачи, ние не убиваме заради самото убийство, а само когато е абсолютно необходимо.