Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Може би. — Такара му подаде една магнитна карта. — Ето и другите новини. Хобсън най-после е събрал информация за командир Куин и семейство Кавана. Ако все още ви интересува.

— Нямам голям избор — изръмжа Холоуей и взе картата. — Щом са тук, аз съм отговорен за тях… и се обзалагам, че се готвят да извършат някакво нарушение.

Такара вдигна рамене.

— Проблемът е да се разбере какво.

Холоуей потисна една ругатня и пъхна картата в компютъра си. Отвън като градоносен облак се събираше една жестока и силна раса извънземни, готвеща се да нападне Общността. Може би в този момент десантни части на тази сила летяха към Доркас, а той, само с триста души обучен персонал, трябваше да отбие тази атака и за два часа да евакуира двадесет и пет хиляди цивилни граждани. Последното нещо, за което имаше време, беше да се занимава с тъпата игра на семейство Кавана.

— Още ли товарят звездолета майка?

— Поне допреди малко го товареха — каза Такара. — От едната страна са опънали някакъв брезент. Куин спомена ли нещо по този въпрос?

— Разговорът с Куин беше много кратък и той не каза много по никакъв въпрос — отвърна Холоуей и погледна събрания от Хобсън материал.

И замълча. Прочете го по-внимателно…

— Видя ли това? — обърна се Холоуей към Такара.

— Не ми остана време. Интересно ли е?

— Интересно е. Дори много интересно. Бащата на Арик и Мелинда е лорд Стюарт Кавана — бивш депутат от Грампианс, Ейвън. Името говори ли ти нещо?

— Мисля, че ми говори — бавно каза Такара. — Не беше ли той депутатът, който преди няколко години се зае с командната структура на цялата система „Копърхед“? И я свърза с гореща линия с парламента?

— Кавана доказа пред депутатите, че в системата „Копърхед“ се приемани емоционално неподходящи хора. — Холоуей вдигна вежди. — Искаш ли да знаеш кой е главният му свидетел?

Такара присви очи.

— Няма нужда да ми казвате. Адам Куин.

— Позна — кимна Холоуей. — Значи ни е посетила знаменитост, Фуджи.

— Страхотно! — промълви мрачно Такара. — Знаете ли, Кас, започвам да си мисля, че в края на краищата може би трябва да проверим пълномощията и на доктор Кавана.

— Споделям напълно мнението ти — съгласи се Холоуей. — За съжаление подозирам, че това ще се окаже напразно губене на време. Представи си: осемнадесет часа до Земята със скутер, още един-два часа, докато се свържем с адмирал Рудзински, който може да се окаже, че никога не е чувал за Мелинда Кавана, нито пък за някаква строго секретна акция на Мироопазващите сили, после още осемнадесет часа за връщане. — Той махна с ръка към космодрума. — Наистина ли смяташ, че ще им трябват още тридесет и седем часа да натоварят звездолета и да заредят цистерните със сгъстен въздух?

— Във всеки случай няма да тръгнат по-рано — каза Такара. — Но освен да арестувате цялата група по общи подозрения, не виждам какво друго можем да направим. Разбира се, след като отлетят, отговорността за тях вече няма да е наша.

— На въпроса може да се погледне и така — съгласи се Холоуей. — За това обаче няма да получиш похвала, макар аз също да не виждам друга възможност.

Той неочаквано спря, после каза:

— И все пак алтернатива има. Наистина има.

— Каква?

— Мелинда Кавана няма никакви документи и би трябвало да отидем до Земята, за да проверим нейната версия. Очевидно те са помислили за това. Не са помислили обаче, че тя вече не е единственият участник в играта. Включи се и командирът на ескадрила Куин… а той има документи. Номер на официално разрешение от Мироопазващите сили.

Такара бавно се усмихна.

— Който трябва да бъде във файла с номерата на разрешенията в базата на Мироопазващите сили в Едо.

— Отиването и връщането до Едо може да стане само за седемнадесет часа. — Холоуей извади картата и започна да подготвя заповед. — Заслужава си да му хвърлим едно око. Иди да съобщиш на екипажа. Докато се приготви за излитане, заповедта ще е готова.

— Добре — отговори Такара и тръгна към вратата.

— И после лягай да спиш — добави Холоуей. — Утре ще имаме тежък ден.

— Има и още нещо. — Такара спря до вратата. — Според вас какво са замислили Куин и Кавана?

— Нямам представа — отвърна Холоуей и посочи към дисплея. — Но тук има нещо интересно, за което не споменах. Арик и Мелинда имат и друг брат… по-точно имали са друг брат… Фелиан. До съвсем скоро командир на „Киншаса“.

— „Киншаса“ значи? — замислено повтори Такара. — Да. Това би могло да обясни много неща.