Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Веднага започвам да товаря — обеща Мелинда. — И внимавайте с командира на местните мироопазващи сили — подполковник Холоуей. Не е глупав и е вече на път да открие общите принципи на операцията.

— Не се тревожете, зная как да се оправям с офицери — успокои я Куин. — Започвайте да товарите.

— Добре. До скоро!

Апаратът млъкна.

— Идентифицирах честотите на местната комуникационна система, доктор Кавана — съобщи Макс. — Искате ли да потърся някой, който да наеме работници?

— Благодаря, не — отговори Мелинда и се запровира към вратата на контролната зала. — И без да е известно, че имаме „Картейдж-Айви“, доста привличаме вниманието върху себе си. Стой си кротко и играй шах със системата на кораба. Може да се наложи да се изметем за десет минути.

— Това е северният край на каньона, който идва от изток — каза майор Такара и набра на тактическия дисплей следващата картина. — Ако го разгледате внимателно… точно тук… ще видите мястото, където изкопахме по-меката скала под гранитното било. Оръдията „Шрьодер“ са разположени тук, тук и тук. Ракетните инсталации са под тези навеси. Заслепяващите прожектори на билото са тук и ето тук.

Холоуей кимна. Отбранителната линия не беше построена като по учебник, но беше на светлинни години по-добра от всичко, което имаха преди шестнадесет дни, когато стражевият кораб изгоря по пътя към Земята.

— Свършил си добра работа, Фуджи — каза Холоуей.

— Благодаря, но трябва да направим още много неща — каза Такара. — Надявам се завоевателите да са достатъчно благосклонни и наистина да дойдат. Ще съжалявам, ако след всичките тези усилия от наша страна ще трябва да седим тук, а те да унищожат планетата с електрически заряд от орбита.

— Ако ще пожелаваш нещо, пожелай да подминат Общността — язвително каза Холоуей. — Добре, какво остава да се свърши?

— Тук не много. Току-що стигнахме края на мекия слой. Всичко останало, изглежда, е от гранит. Според мен имаме достатъчно пространство за команден пост и санитарни помещения плюс толкова за склад, колкото ни е необходимо.

— И по-голямата част от цивилните ще останат навън на студа?

— Както и по-голямата част от гарнизона — призна Такара. — Геоложката група продължава да търси и друга мека скална маса и ако намери, с удоволствие ще изкопаем още такива пещери. Но най-вероятно всички ще трябва да се задоволят с палатки и навеси.

Холоуей погледна през прозореца. Ешелон от въздушни коли товареше припаси за каньона.

— При условие, че когато завоевателите нападнат, всички цивилни ще са заминали.

— Всъщност според мен евакуирането почти свърши — каза Такара. — Онези, които са все още тук, изглежда, са решили да останат. Поведение на колонисти, знаете.

— Да… горди, храбри и упорити. Предпочитам всички да подвият опашки и да се изметат като страхливци. Партизанската война е доста безперспективна, при положение, че имаме двадесет и пет хиляди души цивилни.

— Не ги подценявайте, Кас — предупреди го Такара. — Дори цивилните могат да бъдат опасни, когато знаят за какво се бият.

— Стига да са опасни за завоевателите, а не за себе си. Или за нас. — Холоуей превключи картината за общ поглед към каньона. — Добре. Северният край изглежда достатъчно сигурен. Сега да видим какво можем да направим с тази пролука на източната стена.

Телефонният апарат зазвъня.

— Полковник, говори сержант Крейн. Заповядахте да ви докладвам, ако някой необичаен кораб навлезе в системата.

Холоуей настръхна.

— Колко необичаен?

— О, не, сър, не е толкова необичаен — побърза да го успокои Крейн. — Това е изтребителят, чиято следа открихме преди половин час. Оказа се, че е стар „Каунтърпънч“.

Холоуей погледна Такара.

— „Каунтърпънч“?

— Да, сър. Току-що го засякохме. Изглежда, сега провежда кодиран разговор с някого долу.

Такара почти беше стигнал до вратата.

— Открийте с кого разговаря! — заповяда Холоуей. — Веднага идвам.

Те отидоха в сенсорния център и завариха Крейн и още един оператор наведени над главния пулт.

— Не е стандартен код на Мироопазващите сили, сър — докладва Крейн. — Не прилича и на използуваните от нехуманоиди кодове. Проверяваме по сектори, за да открием другия край на връзката… още не сме я намерили.

— Възможно ли е да е код на някоя компания? — попита Такара.

Крейн вдигна рамене.

— Кой на Доркас ще се занимава с такова нещо?

— Доктор Мелинда Кавана — отвърна Холоуей. — Разрешените три дни за престой почти изтичат, а сега пристигна и този звездолет майка.