Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Какво прави всичко това тук? — предположи Мелинда.

Той се усмихна.

— Съвсем точно. И какъв е отговорът?

Мелинда го проучваше. Отблизо видя, че не е толкова млад, колкото беше предположила отначало. Някъде на тридесет, реши Мелинда, макар че ако се съдеше по очите, изглеждаше значително по-стар.

— Предполагам, ако ти кажа, че това си е лично моя работа, няма да ти хареса.

Холоуей поклати глава.

— Страхувам се, че си права. Виждаш ли, преди да дойда прегледах контролния запис от твоето пристигане. Ти си поискала разрешение да оставиш товарния си кораб в орбита за няколко дни, вместо да докараш всичко тук. Това подсказва, че не възнамеряваш да оставиш тези стоки за добрите граждани на нашата колония, а просто използуват Доркас като транзитен пункт.

Мелинда кимна. Наистина беше умен. Трябваше да внимава какво говори.

— Така е — призна тя. — След ден-два очаквам среща с брат си Арик и някои други хора. Трябва да им предам това тук. — Мелинда го погледна строго. — Задача, която щях да изпълня значително по-лесно, ако ми беше разрешено да остана на орбита, както исках.

— Ако завоевателите преминат през системата и видят товарен кораб, както и всякаква друга техника на орбита, ще разберат, че планетата е населена — посочи Холоуей. — На идване сигурно си забелязала, че няма нито комуникационни, нито метеорологични спътници. Съжалявам за причиненото неудобство, но както вече споменах, тук е военна зона. Няма никакъв смисъл да се правим на по-голяма примамка, отколкото всъщност сме. — Той вдигна вежди. — Всичко това води до друг очевиден въпрос: защо си избрала точно Доркас?

Мелинда поклати глава.

— Страхувам се, че на този въпрос не мога да отговоря.

— Аз пък се страхувам, че си длъжна да отговориш — възрази Холоуей. — Прехвърлянето на товари в близкия космос може да бъде обичайно за Земята или Берген, но не и за места, стоящи встрани от редовните курсове като Доркас. Нека си го кажем направо: човек може да предположи, че въртиш някакъв незаконен бизнес.

— О, я стига — присмя се Мелинда. — Има милион и половина кубически светлинни години празно космическо пространство, през което хората могат да летят. Защо, за Бога, някой ще избере ненаселена планета за незаконно прехвърляне на стоки? Особено планета, лежаща в центъра на внимание на Мироопазващите сили.

— Основателен въпрос — съгласи се Холоуей. — Това, заедно с критичния момент, е причина целият ти товар да мине без проверка. Отново питам: защо точно Доркас?

— Добре — въздъхна Мелинда. — Истината е, че двамата с Арик провеждаме една малко деликатна и неофициална операция за оказване помощ на високопоставен офицер от Мироопазващите сили. Тя включва пространството край Доркас. Ето защо имаме среща тук.

— Много впечатляващо — отвърна Холоуей. — Имаш ли някакъв документ за тази работа?

— Ако имаш предвид официални пълномощия — нямам — отговори Мелинда. Опитваше се да не позволи колебанието, което я разкъсваше, да проличи в гласа й. Кариерата й на хирургически консултант не я беше подготвила за такъв вид лъжи. — Както казах, операцията е деликатна. Казаха ми, че ако не търсим помощ от местните мироопазващи сили, няма да имаме никакви проблеми с тях.

— И ти си повярвала? — учуди се Холоуей. — Доста наивно. Имаш ли изобщо някакви документи? Каквито и да са?

— Не. — Мелинда се поколеба. Помисли си за един последен коз, който можеше да изиграе. — Ако искаш потвърждение, ще трябва да се свържеш директно с командването на Мироопазващите сили.

Той вдигна вежди.

— Командването на Мироопазващите сили? Толкова високо?

Мелинда кимна.

— Дори още по-високо.

Холоуей леко наклони глава.

— Направо разпали любопитството ми, докторе. Смятам да се възползвам от предложението ти. Към кого по-точно да се обърна?

Сега топката беше у нея. Тя се стегна и продължи смело:

— Към кабинета на адмирал Рудзински.

Холоуей изненадано вдигна вежди.

— Лично към Рудзински? Ти очевидно се движиш в по-висока среда, отколкото предполагах.

— Изпрати кратко съобщение — каза Мелинда и заповяда строго на стомаха си да се държи прилично. Ако Холоуей решеше, че това е блъф, и наистина отправяше запитване към Земята, неприятностите щяха да последват след седемдесет часа. Алтернативата беше или да започнат още сега… или след седемдесет часа, когато Арик и Куин щяха да бъдат далеч от Доркас, недосегаеми за гнева на местните власти. — Адмиралът си има много по-важни работи.