Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Ще бъде съвсем кратко — обеща Холоуей с английски акцент от времето на Шекспир. — И напълно дискретно. В случай че Рудзински наистина е чувал за теб.

— Да разбирам ли, че с това свършихме? — попита Мелинда, без да обръща внимание на зле прикрития намек, че всичко казано от нея е лъжа.

— Засега — отвърна Холоуей. — О, има и още нещо. Преди половин час във въздушното пространство на планетата влезе товарен кораб, теглещ на буксир един товарен звездолет, който, изглежда, е бил стар боен звездолет майка клас „Морей“. Твой ли е?

От тона му беше ясно, че отговорът му е известен.

— Вероятно — каза тя. — Не са ли предали съобщение закъде пътуват?

— Разбира се, че предадоха — спокойно отговори Холоуей. — Просто очаквам потвърждение. — Той кимна към сандъците и кашоните. — Предполагам, че е пристигнал да натовари всичко това. Ще заповядам да кацне колкото се може по-близко до склада.

— Благодаря — каза Мелинда.

— Няма защо. — Холоуей погледна часовника си. — Моля за извинение, но имам много работа. И не забравяй да ми се обадиш, когато брат ти пристигне. Много бих се радвал да се запознаем.

Той кимна още веднъж, усмихна се и излезе.

— Добре — промърмори Мелинда. — Сигурна съм, че и той ще се зарадва.

Летейки тромаво в непривичната среда на планетарна атмосфера и гравитационни ями, звездолетът майка пристигаше. Мелинда затаи дъх, докато той се приближаваше към площадката, но пилотът очевидно си знаеше работата. Той подмина обичайните самолетни писти — нямаше колесник, — навири предница и с рев и гръм двигателят „Айсфайър“ залепи кърмата в края на космодрума близко до наетия от Мелинда склад.

Двигателят спря и коронното светене престана — кацането беше успешно. Мелинда задиша спокойно. Звездолетът беше образец на простотата — приличаше на голям сплескан цилиндър с осем люка от двете страни за приемане на док на космически кораби и един на носа за свързване със звездолети майки. Нормалният космически двигател „Айсфайър“ на кърмата беше дублиран с космически двигател „Чарбриер“ на носа. В центъра бяха разположени захранваните със сгъстен въздух каюти за живеене и управляващата секция. По средата имаше люк с релса за отворена асансьорна клетка. Докато Мелинда отиваше към звездолета, товарното отделение до люка се отвори и от него излезе асансьорна клетка, завъртя се, плъзна се по релсата и стигна до долния край на звездолета едновременно с Мелинда.

Мелинда се качи и клетката започна да се издига. Отвисоко звездолетът майка изглеждаше по-малък, отколкото си го беше представяла, особено като се вземеше предвид, че в него трябваше да има място както за шестнадесет мъже и техните изтребители, така и за хранителни припаси. Мелинда се чудеше дали Арик, който някога шумно се беше оплаквал, че е настанен в една хотелска стая заедно с брат си, наистина разбира какво го очаква.

Подобно на останалата част на звездолета, люкът и тесните коридори бяха конструирани за условия на свободно падане. Преминаването през тях при пълна гравитация беше истинско предизвикателство, но с малко изобретателност Мелинда се справи сравнително лесно. След като премина през приличната на кашон от бисквити каюткомпания и на подобния на кибритена кутийка камбуз, тя стигна до командната зала.

Беше празна.

Мелинда се намръщи. Пилотът трябваше да е тук, за да мине през контролната процедура на космодрума.

— Здравейте, доктор Кавана — обади се един безплътен глас от секцията на контролното табло. — Казвам се Макс. Добре дошли на борда.

— Благодаря — отвърна Мелинда. Значи звездолетът пристигаше два дни по-късно от разписанието, изпратено от баща й. Старата лисица пак беше скроила номер. — Извинявай, че се изненадах. Очаквах, че звездолетът се пилотира от човек.

— Лорд Кавана е виновен — обясни компютърът. — Той реши, че ще е по-полезно, ако на борда има някой с моите способности.

— Сигурна съм — съгласи се Мелинда. — Но се страхувам, че не съм много запозната с изделията на „Кавтроникс“. Мога ли да попитам от коя серия си?

— Аз съм от групата „Картейдж-Айви“ — отговори той. — По-точно „Картейдж-Айви-Гама“, ако ви интересува наименованието на базата данни.

— Значи със способност за вземане на решения клас шест.

— Клас седем — коригира я той. — Аз разбирам…

— Какви са логическите ти структури?

— Модифицирани „Корнголд“ с разполагане на информацията при опасност в случайна последователност — поясни Макс. — Ако ви интересуват подробности, доктор Кавана, всичките ми параметри са записани във файл. Разбирам, че сте докарали доставките за експедицията, нали?