Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Тя млъкна, вдигнала горните три рамки, втренчила очи в четвъртата.

— Какво има? — попита Кавана.

Фиббит бавно остави трите рамки на митническата маса и вдигна четвъртата.

Очевидно някога това наистина беше било бродерия. Сега беше просто оплетена маса от разкъсани копринени нишки.

— Какво е станало? — попита Кавана.

— Не зная — отговори Фиббит толкова тихо, че гласът й едва се чу. — Наистина не зная.

— Срамота! — каза Палликко.

Кавана го погледна, после отиде при Фиббит и заразглежда трите бродерии. Вдигна първите две, сложи ги настрана, после обърна третата. Дървото от долната страна изглеждаше съвсем гладко, но в един ъгъл пироните, с които беше закована рамката, се подаваха няколко милиметра.

— Мисля, че разбирам какво се е случило, Фиббит — рече Кавана и показа пироните. — Изглежда, при пренасянето на рамките тези пирони по някакъв начин са разкъсали бродерията под тях.

— Сигурно така е станало — каза тъжно Фиббит.

— Можеш ли да я възстановиш? — попита Колчин. — Искам да кажа да направиш нова?

— Няма значение — намеси се Кавана и отправи предупредителен поглед към телохранителя. — От другите бродерии виждам твоя стил, Фиббит. Би ли избродирала и мен?

За момент вниманието на Фиббит остана приковано към унищожената бродерия. После със свиреща въздишка, тя се обърна към него.

— С удоволствие, Кавана — каза Фиббит. — Заедно ли ще пътуваме?

Кавана погледна към Палликко.

— Мислех, че ще можеш да я направиш в хотела при мен преди да заминеш — отвърна той. — Полетът ти е след шест часа.

Фиббит обърна настрана глава.

— Шест часа? Но на мен ми казаха, че трябва да замина веднага.

— И ще заминеш — обади се Палликко. — Търговският лайнер, за който говори лорд Кавана, наистина отлита след шест часа. Ти обаче имаш билет за мрачанския дипломатически куриерски кораб, който отлита сега.

— Ах! — Фиббит погледна Кавана. — Съжалявам, Кавана, но мога да ти дам адреса си в Приб-Улу. Може би някой път ще ме посетиш.

— Може би — съгласи се Кавана. — Но, от друга страна, бъдещето е несигурно нещо. Делови задължения много често пречат на личните ми желания. Пък и ти, Фиббит, може да отидеш някъде и да не мога да те намеря.

— Сигурно ще намерите време, лорд Кавана — каза Палликко. — За важните неща винаги се намира време.

— Така ли? — възрази Кавана. — Наистина ли винаги се намира време?

За момент Палликко се втренчи в него.

— Ако имате някакво съображение, лорд Кавана, ще ви помоля да го кажете.

— Наистина имам, и то сериозно съображение — призна Кавана. — Съображението ми е, че сигурното днес струва повече от две обещания за утре. Или казано по друг начин, бих желал Фиббит да направи бродерията днес.

— За съжаление не мога, Кавана — оплака се сандуулийката и безпомощно разпери ръце. — Моля те не искай това от мен. Ако остана да изработя бродерията, как ще си отида у дома?

— Ние ще те закараме — успокои я Кавана. — Веднага щом си свърша работата тук. На кораба ми има достатъчно място.

— Но моят неназован благодетел — възрази Фиббит и очите й виновно се преместиха от Кавана на Палликко. — Той може да се почувства засегнат или пренебрегнат, ако откажа да приема великодушното му предложение.

— Едва ли — успокои я Кавана. — Истинските благодетели държат на резултата, не на славата от него. Сигурен съм, че той ще е доволен, ако се прибереш у дома, както той желае, независимо как е постигнат този резултат. — Той погледна към Палликко. — Надявам се, че мрачанското правителство няма да има никакви възражения, ако Фиббит остане още един ден на Мра-миг.

— Честно казано, получава се малко неудобно — каза нерешително Палликко. — Заповедта за заминаване вече е издадена и в нея е посочено, че това трябва да стане тази нощ. Продължаването на нейния престой ще бъде незаконно.

— Според мен за един бивш депутат от Севкоорд могат да се направят някои изключения — обади се Колчин.

— Бях останал с впечатлението, лорд Кавана, че при хората е прието подчинените да мълчат, докато не им се разреши да говорят — каза Палликко, без да го поглежда.

— Ние, хората, имаме много и различни навици — отвърна Кавана. — В това се изразява богатството на нашите култури.

— Анархия! — изсъска презрително Палликко. — Такива са вашите така наречени култури! Истинска анархия!

— Понякога наистина прилича на анархия — съгласи се Кавана. — И все пак ние спазваме традициите.

Настъпи продължителна тишина.