Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Бях удостоена с награда — каза весело тя. — От неназован, но много благороден благодетел. И сега си заминавам.

— Радвам се за теб — рече Кавана и пристъпи напред, за да разгледа отблизо багажа на митническата маса. Вързопът, за който беше споменал Колчин, лежеше разтворен, съдържанието му бе грижливо наредено за проверка. На другия край на масата лежаха вече проверени два купа трапецовидни рамки с бродерии. — Нали обещах да видя бродериите ти — напомни й той и кимна към двата купа. — Имаш ли нещо против, ако им хвърля едно око?

— Онези там вече са минали митническа проверка — обади се един мрачанец със синьо таке.

— Не можем ли да ги пренесем отсам? — попита Кавана. — Само да ги разгледам.

— Не е редно — намуси се митничарят. — След като багажът мине митническа проверка…

— Моля, заповядайте — прекъсна го тихо друг мрачанец. — Няма проблем. За лорд Стюарт Кавана, бивш депутат от парламента на Северния координационен съюз, може да се направи изключение.

Кавана го погледна. Беше по-възрастен от двамата митнически служители, както и от тримата цивилни мрачанци, докарали Фиббит от Информационната агенция, но от него се излъчваше опитност и самоувереност. Очевидно това беше споменатият от Колчин новодошъл.

— Благодаря — каза Кавана. — Вие сте…?

— Палликко — отговори мрачанецът и леко се поклони. — От отдел „Връзки с чужбина“. Кажете, лорд Кавана, какво по-точно от работите на Фиббит ви интересува?

— Фиббит спомена за бродерия на някакъв човек — каза Кавана. — Някой, когото видяла да посещава Информационната агенция.

— Разбирам — каза Палликко. — Вие познавате ли този човек?

Кавана вдигна рамене.

— Не съм сигурен. Фиббит не го е попитала за името.

— И въпреки това искате да видите как изглежда?

— Искам да видя как Фиббит представя човешки лица — каза Кавана. — Харесва ми нейният стил и възнамерявам да я помоля да избродира и моя образ.

— И само заради това я последвахте до космодрума? — Той сбърчи чело — пародия на човешко повдигане на вежди. — Много необичайно поведение!

— Ние, бившите служители на Севкоорд, сме ексцентрични личности — отвърна Кавана. — Между другото понякога много се безпокоим, че художниците от различните раси не са добре облечени и достатъчно нахранени. Те са част от нашето общо културно наследство, знаете.

— Разбирам — каза Палликко и кимна. — Древната ейвънска традиция за… как му казвахте? Благородно доброжелателство?

— Да — потвърди Кавана. — Датира значително отпреди колонизацията на Ейвън. Фиббит беше в затруднение и аз исках да разбера дали след като си свърша работата, мога да й помогна с нещо.

— Много благородно — каза Палликко. — И все пак, както виждате, тя няма нужда от вашата помощ. Фиббит се връща у дома.

— Радвам се — сподели Кавана. — Ще помоля за разрешение преди да си замине да разгледам въпросната бродерия.

— Доброжелателство — повтори Палликко. — Да! Все пак трябва да призная, че съм объркан, лорд Кавана. Опазването на личната тайна не е ли също една ваша древна традиция? Гостите на мрачанците не идват в Миг-Ка Сити, за да се излагат на показ пред чужденци.

Кавана вдигна вежди. Не беше очаквал такъв аргумент.

— Човекът се е разхождал свободно из града — напомни той на Палликко. — Няма нищо за криене. Ако бях тук, и аз щях да го видя.

— Но не сте били тук — отбеляза Палликко. — Поради каква причина тогава трябва да ви разреша да нарушавате нейната тайна?

Кавана погледна Фиббит и каза:

— Ако трябва да бъда честен, Палликко, не съм сигурен, че наистина е необходимо твоето разрешение. Бродерията е лична собственост на Фиббит. Тя трябва да реши дали да ми я покаже, или не.

— Но бродерията вече е минала митническа проверка… — започна митничарят.

— Забележката ви е правилна, лорд Кавана — прекъсна го Палликко. — Какво е твоето желание, Фиббит у Бибрит у Табли ак Приб-Улу?

За секунда сандуулийката остана като вцепенена. После неочаквано до съзнанието й, изглежда, стигна мисълта, че я молят да вземе участие в този разговор.

— Съгласна съм — каза Фиббит. — Разбира се, че Кавана може да види бродерията.

— Тогава въпросът е решен. — Палликко погледна двамата митничари. — Дайте бродериите!

Те мълчаливо се подчиниха и пренесоха двата купа бродерии пред тях.

— Тук е — каза Фиббит и заповдига рамките една по една, за да открие търсената бродерия. — Спомням си много добре, беше само преди няколко дни…