Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Кавана от Хамилтън на Таунсенд от Грампианс-Ейвън те уверява, че той трябва да благодари — каза Кавана с надеждата, че е изпълнил правилно благодарствения ритуал. — Виждал съм сандуулски бродерии, но никога толкова хубава. Мога ли да попитам защо работиш тук, а не в Улу?

Фиббит сложи гергефа в скута си и вдигна приличното си на паяк лице към него.

— Мрачанците също високо ценят моето изкуство — отговори тя. — Те ме поканиха да посетя Мра-миг. Даже ми дадоха пари и ми обещаха да ме запознаят с работите на мрачанските майстори.

Кавана погледна тънкото й наметало, което се развяваше от хладния вятър.

— А после какво стана?

— Не зная — отговори Фиббит и от устната й кухина се чу тихо изсвирване, еквивалентно на човешка въздишка. — Когато пристигнах, ми казаха, че била станала грешка. Взеха ми парите. Нямах достатъчно средства да се върна на Улу. И останах тук.

— Няма ли кой да ти помогне? — попита Кавана. — Посолството ви например?

— Исках да изпратя съобщение до Улу, но таксата е много висока.

Кавана се намръщи. Сандуулийката беше толкова бедна, че нямаше пари да изпрати дори едно обикновено писмо.

— Откога си тук?

— От половин година. — Тя прекара ръка по наметалото. — Застудя.

— Наистина — съгласи се Кавана. — Как оцеля?

Фиббит поглади нежно бродерията си.

— С бродиране. Понякога ме наемат мрачанци. Както сега. Друг път правя портрети на мрачанци или на други и ги продавам.

— На други?

— В Миг-Ка Сити освен мрачанци има и от други раси. И хора също. — Тя се усмихна и отново показа острите си като бръснач зъби. — Обичам да бродирам портрети на хора. Във вашите лица има дълбочина. Но тук живеят малко хора.

— Изненадан съм, че въобще има хора — каза Кавана. Опитваше се да разбере тази все по-безсмислена ситуация. Доколкото можеше да прецени, Фиббит беше съвсем безобиден представител на също толкова безобидната сандуулска раса. Тогава защо мрачанците я следяха? Особено след като можеха да се отърват от нея като просто й купят билет до Улу?

— Само няколко души — увери го Фиббит. — Един от тях напоследък идва на два пъти. В неговото лице има най-голяма дълбочина.

Кавана се намръщи. Последното му се видя особено подозрително.

— Искаш да кажеш, че е идвал в Информационната агенция?

— Да — каза Фиббит. — Преди четири и преди шест дни.

Кавана погледна Колчин и получи в отговор едва забележимо вдигане на рамене.

— Всеки немрачанец, който търси нещо, ще дойде тук — каза телохранителят.

— Вярно — съгласи се Кавана. А ако човекът беше някоя важна или опасна личност, това можеше да обясни оцеляването на Фиббит. — Ти говори ли с него, Фиббит?

— Не — рече тя. — Мина покрай мен, но нищо не каза. Лицето му имаше невероятна дълбочина.

— Спомняш ли си го добре? — попита Кавана. — Толкова добре, че да го избродираш?

— Не е необходимо — отвърна Фиббит. — Вече съм го избродирала.

— Наистина ли! — каза Кавана и погледна бродерията. Това, разбира се, не беше негова работа и нямаше никаква връзка с идването им на Мра-миг, но той вече беше започнал да събира информация за завоевателите и казаното от Фиббит ставаше все по-интригуващо. — Ще ми позволиш да видя тази бродерия?

— За мен ще бъде чест — отвърна Фиббит. — Тя е в дома ми, съвсем близко до…

— Имаме си компания — обади се Колчин.

Кавана се обърна. Трима мрачанци пресичаха улицата откъм Информационната агенция. Очевидно идваха към тях.

— Познаваш ли тези мрачанци, Фиббит?

— Онзи в средата ми поръча да изработя тази бродерия — каза сандуулийката. — Може би идва да провери докъде съм стигнала. А може да идва и за друго. Мрачанските лица нямат дълбочината на човешките.

Кавана ги погледна и неочаквано осъзна, че лицата им са по-неразгадаеми от лицата на други нехуманоидни раси. Никога преди не му беше правило впечатление.

— Няма нищо — успокои я той. — Нека да видим какво искат.

— Лорд Кавана — каза мрачанецът в средата, когато групата се приближи. — Вашето присъствие тук ме изненадва. Бях останал с впечатление, че сте се върнали в хотела, за да получите информационния пакет.

— Докато ни чакал, шофьорът ми забелязал Фиббит — обясни Кавана и огледа мрачанеца. Не приличаше на чиновника, с когото беше разговарял в Агенцията. Този беше по-висок, по-възрастен, много по-спокоен и по-изискан. — Винаги съм се интересувал от сандуулските бродерии.

При споменаването на сандуулските бродерии мрачанецът като че ли трепна, но поради вятъра и козината по тялото му Кавана не беше сигурен.