Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Кавана не знаеше какво мислят другите раси по въпроса. Винаги когато бе идвал на мрачанските светове, в неговия хотел нямаше много нехуманоиди. И винаги се бе питал къде ли настаняват посетителите от извънземни раси.

— Хил, имаме ли бинокъл? — неочаквано попита Колчин и погледна през задното стъкло.

— Под дясната седалка — каза Хил. — Защо?

— Нещо каца — отговори Колчин, измъкна бинокъла и го вдигна до очите си. Хил спря колата. Колчин се извъртя, подпря левия си лакът на облегалката и фокусира бинокъла.

Кавана заоглежда небето и накрая откри една неясна точка, която се насочваше към космодрума.

— Някаква опасност ли? — попита той.

— Не зная — отвърна Колчин, без да сваля бинокъла от очите си. — Човешка конструкция… прилича на куриерски кораб. При това луксозен модел. От онези, които обичат да използуват депутатите и големите клечки от Мироопазващите сили.

— Посещение с цел уточняване на фактите? — предположи Хил.

— В потенциална военна зона? — изръмжа Колчин. — Изключено. Ако е пристигнал депутат, сигурно е нещо много важно. — Той свали бинокъла и погледна Кавана. — Може би да информира мрачанците, че забраната за пътуване до Икрома е вдигната.

За момент настъпи тишина. Всички се замислиха за възможната реакция от присъствието им на мрачанска територия в момент, когато ограниченията за пътуване към и от икроманските светове са вдигнати.

— Хайде да не се мъчим да правим догадки — каза най-после Кавана. — Някои депутати може да не искат да посетят дадена военна зона, но мнозина други нямат нищо против да хвърлят по едно око. Във всеки случай много е вероятно Общността да предаде директно новините на Мрач тъкмо по този начин и да остави мрачанското правителство да ги съобщи на другите светове.

— Може би — каза Колчин и прибра бинокъла. — Желаете ли капитан Тева да поддържа кораба в готовност за излитане? Просто в случай че трябва спешно да напуснем?

Кавана погледна бързо приближаващия към космодрума кораб — единственият кораб освен техния, който кацаше, откакто „Каватина“ беше влязъл в системата.

— Да — каза той. — Мисля, че е разумно.

Мишето лице на мрачанеца изглеждаше някак си сплескано, многоцветната му равно подрязана козина, покриваща врата и раменете, беше понаежена.

— Сигурно се шегувате, лорд Кавана — пропя той с мелодичния си тенорен глас, странно контрастиращ с извънземния му вид. — Фолклор? Стари космически истории? — Козината му се наежи още повече. — Слуховете и историите едва ли са достатъчни за вземане на окончателни решения.

— Интересна гледна точка — каза Кавана. — Особено като се вземе предвид, че тя очевидно почива на същите онези легенди, от които парламентът на Севкоорд е дал името „завоеватели“ на нашия нов враг.

Козината на мрачанеца лекичко се слегна.

— Тези легенди от мрачанци ли са разказвани? — попита той с глас, в който се долавяше огорчение. Мрачанците вярват ли им? Икроманците нарочно разпространяват такива нелепости, за да ни злепоставят.

— Разбирам — кимна Кавана. — Но не разбирам какво значение има откъде е тръгнал слухът. Факт е, че вие сте се натъкнали на неизвестна раса извънземни и…

— Така казват икроманците — прекъсна го мрачанецът. — Те разказват много неверни неща. Икроманците открай време се мъчат да отслабят решимостта на човешката Общност да ни защитава от тях.

— Общността няма никакво намерение да изостави мрачанците — увери го Кавана. — Но…

— Няма никакво намерение ли? — прекъсна го мрачанецът. — Вече се носят слухове, че бойните сили на Общността скоро ще се изтеглят от позициите си около икроманските светове.

— Слуховете не са база за вземане на окончателни решения, нали така? — цитира Колчин.

— Но икроманската заплаха бледнее пред лицето на новата опасност, която застрашава домовете ни — продължи мрачанецът, без да обръща внимание на ироничната му забележка. — Мрачанците се довериха на силата на оръжието и ума на човешката Общност. Взехте ли решение да защитавате от тази заплаха и нашите светове?

— Както казах, вярвам, че Общността ще се погрижи за вас — каза Кавана и гласът му прозвуча малко по-строго. — Но силата и решимостта на Общността ще зависят от онова, което знаем за заплахата, пред която сме изправени. Всичко, което скривате от нас, дори слуховете и историите, ще се отрази на тази сила и решимост.

Мрачанецът сякаш се сви в кожата си.

— Заплашвате ли ни? — изхленчи той. — Ние сме поверили животите си на Общността.