Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Общността най-после беше съобщила новината за атаката на завоевателите и по всички мрачански светове, както мрачанците, така и посетителите, отправяха изпълнени със страх погледи към небето. Мнозина от посетителите си отиваха.

— Каква ирония — коментира Колчин, застанал до Кавана. — Навремето мрачанците сами си докараха икроманското нашествие. И ние ги спасихме. Сега отново се оказват във вероятния конус на нахлуване на завоевателите, пак ги заплашва същата опасност и пак ние трябва да ги спасяваме.

— Не бих използувал думата ирония — каза Кавана. — За мен точната дума е трагедия.

— Не, не това имах предвид — отвърна Колчин и поклати глава. — Искам да кажа, че ако тогава не се бяхме намесили, те щяха да си построят отбранителни средства и да се научат как да ги използват. Но ние дойдохме и прогонихме икроманците, така че не се наложи те да правят това. И така и не го направиха.

Кавана кимна, разбрал какво иска да каже Колчин.

— Да, разбирам. И сега са принудени да играят на гоненица.

— Правилно — съгласи се Колчин. Беше заслонил очи с ръка и гледаше към куриерските кораби. — И още нещо ще ви кажа: войната не е подходящо време за обучаване на войници.

Кавана долови някакво движение вляво. Наземната кола на „Каватина“ излизаше от товарния отсек на кораба.

— Ти беше в Миг-Ка Сити преди няколко години, нали? — обърна се той към Колчин, докато вървяха по рампата към приближаващата кола.

— Само две седмици — отвърна Колчин. — Икроманците се оплакваха във връзка с охраняваната зона и мрачанците се обърнаха към Командването да изпрати хора, които да обсъдят градските им отбранителни съоръжения.

— Какво е мнението ти за мрачанците?

— Не зная — отвърна бавно Колчин. — Изглеждат доста свестни… учтиви, приятелски настроени и така нататък. Но… не зная. Понякога приказват страшно много, без всъщност да казват нещо. Когато момчетата в армията се държат така, човек си мисли, че не знаят за какво говорят. Не зная. Понякога си мисля, че си струва човек да жертва живота си за тях. Друг път съм готов да замразя цялата им планета и да туря край на всичко.

Кавана се замисли за собствените си, макар и редки контакти с мрачанците.

— Зная какво искаш да кажеш. Те пораждат цял спектър от емоции. Може би без дори да разбират, че го правят.

Колчин се усмихна.

— Е, и ние ще им създадем малко емоции. Навремето в ескадрилата имахме две момчета от Модендиа. Обичаха да си говорят на италиански. Имаше и трима от Едо, които щом чуеха италианците, започваха да бърборят на японски. Имаше и един Рей, Рей Лудия. Можеше да псува на двадесет езика и знаеше съответните жестове. Мрачанците не знаят какво да правят с такива момчета и това ще ги подлуди.

До колата ги чакаше Хил.

— Капитан Тева вече представи разрешението, сър — каза той на Кавана. — Можем да тръгваме.

— Без митническа проверка? — попита Колчин и се намръщи.

— Очевидно на пристигащите кораби митническа проверка не се прави — отговори Хил и вдигна рамене. — Тева е останал с впечатлението, че мрачанците са доволни от присъствието на още няколко човешки същества в града.

— Вероятно искат да сме тук, та ако икроманците ги нападнат, Мироопазващите сили да пристигнат по-бързо — промърмори Колчин.

— Може би — съгласи се Хил. — Според Тева се носели слухове за пренасочване на подразделения от охраняваната зона към границата и планетарните отбранителни позиции на други части на секторите Лира и Пегас. — Той погледна Кавана. — Накъде да карам, сър?

— Към информационната агенция — каза Кавана. — Там ще е най-добре.

— Да, сър. — Хил набра на клавиатурата указаното направление, погледна на картата местонахождението на агенцията и зави към една улица, разрешена за движение на превозни средства. — Между другото, от летището ни направиха резервация в хотел „Мрапиратта“ — съобщи през рамо той. — Най-близкият до летището.

Кавана се намръщи.

— Казах на Тева, че не искаме хотел.

— Да, сър. Въпреки това мрачанците настояли да ни резервират апартамент.

Кавана поклати гневно глава. Една от най-досадните характеристики на мрачанците беше, че винаги настояваха да третират гостите си като дошли на официално посещение и да им резервират апартаменти в различни хотели на космодрума и в централната градска зона. Повечето посетители от Земята предпочитаха да минат без тази част от тяхното гостоприемство, особено след като откриеха, че най-често са настанени в луксозни хотели само срещу част от сумата, която биха заплатили за същия този лукс в света на Общността.