Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Бокамба тъжно се усмихна.

— Да, това е причината, поради която дойдоха мнозина. Но не и причината, поради която бяхме изпратени тук.

— Не разбирам.

— Не разбираш какво се е случило преди двадесет и пет години? — учуди се Бокамба. — Тук, само на тридесет светлинни години от Земята?

Арик се намръщи. Досещаше се накъде бие Бокамба.

— Натъкнали сме се на икроманците.

— Точно така — кимна Бокамба. — И Севкоорд видя в тях най-голямата заплаха за човечеството след паволианците. И затова… — той махна с ръка, — затова ни докараха тук. Да си създадат извинение за разполагане на мироопазващи сили в нашия свят. И да създадат мишена за икроманците.

Арик погледна към Куин. Той вдигна рамене. Очевидно двамата с Бокамба бяха разисквали този въпрос и преди.

— Според мен добре стана, че икроманците не обърнаха внимание на това — каза той. — Но ми се струва, че ти виждаш в съществуващото положение малко повече злонамереност, отколкото е в действителност.

— Нима? — възкликна Бокамба. — Нима е съвпадение, че реколонизацията на Гранпарра започна, когато отношенията на Общността с икроманската Йерархия бяха най-обтегнати? Или докарването на платформата „Мирмидон“, което беше представено като защита от евентуални нападения на икроманците? Съвпадение ли е, че след като разоръжаването свърши и бяха създадени охранявани зони, на нито един гражданин на Севкоорд не се разрешаваше да пътува до Гранпарра?

— Не забравяй, че на „Мирмидон“ работеха мнозина граждани на Севкоорд — напомни тихо Куин. — И взеха участие в умиротворяването на Икрома.

— Хората на Севкоорд си мислят, че са вълци — изръмжа Бокамба. — И нямат никакво намерение да играят ролята на примамка.

— Много скоро вероятно ще бъдат и едното, и другото — каза Арик.

Бокамба го погледна и чертите на лицето му се смекчиха.

— Прав си — промълви той. — Завоевателите! Изглежда, за първи път смъртта няма да пощади никого.

Той промълви нещо под нос, отпи от чашата си и за момент сякаш се пренесе в миналото. После пое дълбоко дъх и се върна към действителността.

— В съобщението на Андерс се казва, че се нуждаете от помощта ми, Адам. С какво мога да ви помогна?

— Според Андерс ти все още имаш един годен изтребител „Каунтърпънч“ — каза Куин. — Бих желал да го наема.

— Да го наемеш? Сега? И кой ще лети с него?

Един мускул на лицето на Куин нервно трепна.

— Аз.

Бокамба вдигна вежди.

— Ти? Е, значи правилно прогоних Савва и неговите побойници. — Той погледна Арик. — И каква точно е тази мисия, заради която Адам Куин отново ще влезе в пилотската кабина?

Арик пое дълбоко дъх. По пътя от Земята си беше подготвил речта, използувайки всички известни му тънкости на езика и методи за убеждаване. Сега погледна Бокамба и разбра, че напразно си е губил времето.

— Брат ми беше капитан на „Киншаса“ — каза Арик. — Предполагаме, че е пленен от завоевателите. Искаме да го намерим и да го върнем.

Бокамба погледна Куин, после пак се взря в Арик.

— Имате ли някакви доказателства?

— Само косвени — призна Арик. — Нищо достатъчно сигурно, за да се изпратят редовни сили.

Бокамба наведе глава над чашата си, после попита Куин:

— Сам ли смяташ да отидеш?

— Възнамерявам да ангажирам половин ескадрила изтребители „Аксхед“ — отвърна Куин. — Бащата на господин Кавана ще осигури звездолет майка за дълбокия Космос.

— И как ще наемеш тези изтребители?

— Ще подправя някоя и друга заповед — каза спокойно Куин. — Надявам се ти да ми съобщиш номерата на някои военновъздушни поделения — за предпочитане такива, които засега не са мобилизирани. Ако мога да хвърля едно око на техните заповеди, все ще мога да скалъпя повече или по-малко приемлив код за назначение.

— Номера мога да ти дам — каза Бокамба. — Но това няма да ти помогне. Дори и в кризисна ситуация като сегашната всички пристигащи заповеди се проверяват. Ти не си действащ летец… не си дори и резервен. Ще те открият още при първата проверка.

Куин погледна към Арик.

— Тогава сами ще се оправяме. При условие че ми заемеш твоя изтребител.

Бокамба стисна зъби и загледа чашата си. Арик слушаше приглушените звуци от града и безуспешно се опитваше да разчете лицето на домакина. Дори самото им присъствие тук и разговорът криеха неприятности за Бокамба и той сигурно го знаеше.

— Хайде да направим една сделка, Адам — каза най-после Бокамба. — Ще ти дам моя „Каунтърпънч“… при условие че ще вземеш летци „копърхед“.