Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Или пък Кавана играе много умно — изръмжа Вандайвър. Очевидно Кавана замисляше нещо. Каквото и да беше, то щеше да му създаде неприятности. Вандайвър можеше да предскаже това със затворени очи.

— Изпрати на Лий съобщение! — заповяда той. — Предай му да разбере къде е отишъл този транспортен кораб и да възложи на някого да следи дъщерята! Също и сина! Това семейство винаги е било много сплотено… искам да разбера какво са решили да правят. Лий да се заеме с бащата! Трябва да зная къде ходят и какво вършат. Записа ли?

— Да, сър — отговори Питърс, докато припряно дописваше нареждането. — Нещо друго, сър?

Вандайвър се намръщи. Не знаеше какво е намислил Кавана. Но каквото и да беше, щеше да е много амбициозно. Старият го биваше в тези работи.

— Кажи на Лий хората му да арестуват всеки член от семейство Кавана, който се свърже с медии или журналисти.

Питърс спря по средата на изречението.

— Сър?

— Чу ме добре! — сряза го Вандайвър. — Лий да измисли нещо: да използува името ми, да се позове на силите за сигурност на Общността… всичко, каквото е необходимо. Никой от семейство Кавана не трябва да говори пред журналисти!

— Да, сър — каза Питърс и продължи да пише. — Има ли нещо друго, сър?

За момент Вандайвър го погледна изпитателно. Младият мъж беше стиснал силно устни и Вандайвър си помисли, че може би е подочул за историите, свързани с Кавана.

— Имай предвид, че това няма нищо общо с така наречената вражда между Кавана и мен — каза той. — Да, навремето бяхме съперници в политическата борба. Губернаторът на Грампианс три пъти предпочете него пред мен. Но това са минали работи. Сега става дума… — за по-голяма убедителност Вандайвър посочи с пръст към бюрото си — за сигурността на Севкоорд. Семейство Кавана притежава информация за завоевателите, без да има право върху нея. Ако тази информация стане обществено достояние, това може да попречи на правителството и на Мироопазващите сили. Решил съм да не допусна това.

— Да, сър. — Питърс малко се поотпусна. — Ще изпратя съобщението с първия куриерски кораб за Ейвън.

Питърс излезе. Щом вратата се затвори зад гърба му, от устата на Вандайвър изригна една улична псувня, която старателно беше избягвал през последните тридесет години. Командването бързаше да приведе Мироопазващите сили в бойна готовност, из Общността се носеха какви ли не слухове, преди час парламентът най-после пусна официално съобщение за тежките загуби край Доркас, а той, депутатът Джейси Вандайвър, прахосваше времето и вниманието си за Стюарт Кавана. Винаги когато кръстосваше шпага с този човек, ставаше така.

Не, нямаше да допусне това да продължи. Този път с малко късмет и по-добро планиране завинаги щеше да се отърве от Кавана.

Скутерът за Ейвън щеше да тръгне най-рано след половин час. Вандайвър извади папката с официални документи и избра един по-неясно формулиран и по-рядко използуван формуляр. В зависимост от това къде Кавана щеше да изиграе коза си, на Лий можеше да му се наложи бързо да потърси юридическа помощ, за да го принуди да замълчи. С официална карта от парламента на Севкоорд за неограничени пълномощия това нямаше да представлява проблем. Където и да отидеше Кавана.

Вандайвър се усмихна и се зае да попълва формуляра.

Люкът на „Каватина“ безшумно се отвори и заедно с хладния въздух в кораба нахлуха екзотичните аромати на мрачанския свят. Кавана излезе на рампата и пое дълбоко дъх. От много време не беше посещавал никой от петте мрачански свята и обонянието му беше отвикнало от тези аромати. Но те все още му бяха приятни и събудиха у него спомени, вкус към неизвестното и грижливо култивирания от мрачанците контрапункт.

Контрапункт, който се подчертаваше от гледката, разкриваща се от рампата пред „Каватина“. Над него прелетя група мрачански куриерски кораби. Обтекаемата им конструкция от гладък метал блестеше на слънчевата светлина като бяло злато. В същия ред ги следваха тъмни, подобни на птици въздушни вихрушки. В далечината, зад голямата мраморна сграда на космодрума и покривите на Миг-Ка Сити, към небето се извисяваха покрити със сняг върхове на черни планини. Загадъчна, доведена до съвършенство цивилизация — такъв беше образът на Мрач.

Образ, в който започнаха да се появяват смущаващи връзки със задаващата се заплаха от завоевателите. Куриерските кораби се поклащаха леко от набързо монтираните на тях ракетни инсталации, шумът от двигателите беше забележимо променен от необичайния допълнителен товар. Огромното поле, проектирано за паркиране на сто търговски кораба с размерите на „Каватина“, беше почти празно. Според капитан Тева, откакто бяха влезли в системата, „Каватина“ беше единственият междузвезден кораб, който каца, вместо да излита от наклонената писта.