Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Мъжът се усмихна кисело и отвращението му сякаш изчезна.

— Такова е мнението на Андерс за твоята дума. Моите извинения. — Той погледна Арик. — А този, доколкото разбирам, е другият, за когото спомена Андерс.

— Да — потвърди Куин. — Това е Арик Кавана, син на моя работодател. Господин Кавана, запознайте се с командира на резервна ескадрила Инко Бокамба, мой бивш командир в „Копърхед“.

— Какво ще кажете за прочутото гостоприемство на Гранпарра? — попита Бокамба, докато слагаше мед в чая на Арик. — Малко разочароващо, нали?

Арик погледна Куин, но той беше забил замислен поглед в собствената си чаша.

— Виждал съм и по-топли посрещания — призна Арик. — Останах с впечатление, че причината за това не е, че не сме местни жители.

За момент Бокамба втренчи очи в него, после каза:

— Вие сте от Севкоорд. Гранпарранците изпитват стара и дълбока неприязън към народите на Севкоорд.

— И Севкоорд, и Гранпарра са равноправни членове на Общността — каза Арик.

— Само че гранпарранците не са разположили платформи с оръжия над Земята, нито над страните от Севкоорд — криво се усмихна Бокамба.

Арик се намръщи.

— Платформата „Мирмидон“ е предназначена да ги защитава.

— Така ли? — попита Бокамба. — Или беше поставена за предупреждение, когато Гранпарра беше разгромена?

Куин се размърда.

— Не сме дошли да говорим за политика, Инко.

— Той трябва да го чуе, Адам — каза Бокамба. — Той е син на привилегирован баща и вярва в идеи, създадени от синове на привилегировани родители.

— Не съм син на привилегировани родители — възрази Арик. — Баща ми получи лордска титла преди шест години, когато напусна парламента.

— Не говоря за титли и рангове — каза Бокамба. — Имам предвид твоето поданство. Севкоорд. Оттам произтичат твоите привилегии.

— Народът на Севкоорд е постигнал всичко с упорит труд, командир Бокамба — отвърна Арик. — А от неговите успехи се ползват всички народи на Общността.

— Бъди така добър да не ми изнасяш лекции по очевидни истини — сряза го студено Бокамба. — Въпреки технологическите ограничения, наложени ни от парра, ние не сме високомерни диваци. Разбира се, народите на страните от Севкоорд са работили упорито и са постигнали големи успехи. Но тяхното време отмина.

— Не зная как можеш да говориш така — отвърна Арик. — Защо Севкоорд да няма също толкова право да оцелее, колкото да речем Сентори?

— Не говоря за оцеляване — възрази Бокамба. — Говоря за неестествено разпростиране на господство. Всички империи имат определена продължителност на живот, Кавана, след което тяхната роля в историята свършва. Римската империя е стигнала до разцвет и после е западнала. Същото е станало и с господството на монголците, англичаните, Съветите и американците. Японската Хегемония и панарабският Халифат — и те са минали по този път. Остана само империята на Севкоорд. И тя трябва да си отиде.

— Само че Севкоорд не е империя — настоя Арик. — Господството на Севкоорд не е по-голямо от това на която и да е друга страна членка на Общността.

Бокамба поклати глава.

— Ти гледаш на въпроса като гражданин на тази страна, Кавана. Никоя империя не изглежда деспотична за собствените си поданици. На книга може би всички страни членки на Общността са равноправни, но в действителност Севкоорд доминира във всичко, което казва и върши. Севкоорд командва Мироопазващите сили, парламентът на Севкоорд кове закони и ги налага, администрацията на канцлера на Севкоорд диктува разпоредбите за търговия и бизнес в Общността и дори в нехуманоидните светове. — Той махна с ръка. — Видя как живеят гранпарранците. Кажи ми защо сме тук?

Арик отпи от чашата си и се опита да си спомни какво беше учил в колежа за този малък свят. След като няколко страни се бяха запознали с Гранпарра и бяха решили, че не си струва труда да се усвоява, Мексико беше изявила желание да изгради колония. Бяха избрали остров Порто Симоне — мястото, където пълзящото растение парра беше задушило по-голяма част от смъртоносната растителност на планетата. Колонията се беше борила за съществуване няколко години преди окончателно да се откаже. През следващите двадесет години мястото беше запустяло, докато съгласно програмата за осигуряване със собствен имот на безимотните от Земята не бе пристигнало сегашното население.

— Тук сте, защото искахте да имате собствен свят — каза той. — И защото искахте да не можете да бъдете покорени.