Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Наистина беше болезнено, но по нито един от начините, очаквани от Фелиан. Над раменете му се чу слабо бръмчене, внезапно нещо го дръпна за краката и той зари лице в прахта.

Усещаше до бузата си стеблата на приличните на трева растения. Опита се да си поеме дъх. Значи това бяха измислили! Никакви рискови хапчета, никакви потенциално опасни електроди — само няколко стратегически разположени електромагнита, предназначени напълно да го обездвижат. Просто, елегантно и много безопасно, при условие че не си счупиш врата при падането. Внимателно, стараейки се усилието, което полага, да не проличи, той се опита да провери силата на магнитите.

Но беше късно — бръмченето зад него спря и той почувства, че може да се движи. Опря ръце о земята и се изправи.

— Ти не ходи там! — посъветва го Свв-селик.

— Разбрах — съгласи се Фелиан и потри ударената си буза и брадичката си. — Знаехте, че нямаше да направя нищо. Просто исках да видя дърветата.

— Защо ходи там? — попита Свв-селик.

— Защото съм любопитен — отвърна Фелиан. — Ние хората сме любопитни същества. Това може би е най-отличителната ни черта.

Свв-селик изплези език към куполите и заяви категорично:

— Любопитство не добър.

Фелиан погледна. На всеки от трите купола се отвори по една триъгълна врата и се появиха трима зхиррзхианци. Държаха някакви дълги сиви тояги с правоъгълно дуло и много малки, но остри на вид ръбове около единия край.

И трите тояги бяха насочени към Фелиан.

— Ти не ходи там! — предупреди го за пореден път Свв-селик.

— Престани де! Повтаряш се — изръмжа Фелиан. Дълбоко в дулата блестеше някаква зловеща светлина. А може би си въобразяваше? Но бе постигнал своето. — Добре. Ще отидем да разгледаме другите дървета.

Фелиан се надяваше, че ще има възможност да разгледа усмирителната си риза по-подробно, но зхиррзхианците не бяха толкова наивни, че да го оставят сам по-дълго, отколкото смятаха за разумно. След кратката разходка го придружиха до килията и щом влезе вътре, Свв-селик му заповяда да я свали. Фелиан изпълни нареждането, обръщащият се панел се отвори и той подаде дрехата. Извънземните я взеха и излязоха от залата.

Фелиан облече стария си гащеризон и се опита да осмисли видяното. Засега беше ясно, че трите купола са караулни помещения, а не силози, както беше предположил в началото. Освен това от тяхното разположение ставаше ясно, че пазят бялата пирамида.

Оставаше му да разбере защо я пазят.

Беше прекалено малка, за да е жилищен дом за някой с ръста на зхиррзхианците. Възможно ли бе да е гробница? Но размерите й бяха малки и за гробница на зхиррзхианец, пък и нямаше никакъв смисъл една гробница да се охранява така. Паметник? И в този случай не беше необходима толкова силна охрана.

Но пък те бяха извънземни. Нямаше никаква гаранция, че мислят или постъпват като хората. И никаква гаранция, че той ще може да разбере техните съображения и мотиви.

Отпъди тази мисъл от ума си. Те бяха жестоки, хладнокръвни убийци. Но го бяха довели тук, бяха му дали храна и дрехи и правеха, както изглежда, всичко, за да остане жив. Каквито и капризи да криеше тяхната извънземна психика и култура, той щеше да разбере какво представляват.

В периферното му зрение нещо трепна. Фелиан се обърна, но, както винаги, беше много бавен и не видя нищо. Отвъд стъклената стена на клетката един техник зхиррзхианец, привлечен от неговото движение, погледна към него. Фелиан отвърна на погледа, извънземният обърна гръб и продължи работата си.

И така: какво представляваше пирамидата? Ако не беше паметник, дали не беше някаква техника? Например приемо-предавател за тяхната светкавична комуникационна система? Или нещо още по-тайно? Например терминал за излъчване на енергия?

Но ако бе така, защо не беше по-висока? И защо не бе в някаква сграда или екран, която да я предпазва от атмосферни влияния? Той знаеше, че опитите за излъчване на енергия, провеждани в Общността, са много чувствителни на атмосферни условия. Освен ако самата пирамидална форма не представляваше такъв защитен екран.

Фелиан поклати глава. Глупаво беше да хаби толкова много умствена енергия за тази пирамида. Тя можеше да е всичко — от планетарен комуникационен радиофар до контролна станция за управление на въздушния трафик. Би могла да е зхиррзхиански еквивалент на музикалната система „торус“, захранван с вятърна енергия компютър, произведение на изкуството, поръчано от правителството…