Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

В центъра на триъгълника, очертан от трите купола, също имаше нещо ново. Малка пирамида, висока може би три метра, блестяща, бяла, с десетина неравномерно разпръснати върху горната половина тъмни петна.

— Добре?

Фелиан погледна Свв-селик и се помъчи да разгадае едносричната фраза на извънземния. После се досети. Нали им беше казал, че за да оцелеят, хората имат нужда от слънчева светлина.

— Да, ще помогне — кимна той, разкопча яката на гащеризона си и обърна лице към слънцето. — Макар че с това облекло ползата не е толкова голяма. Малка е откритата площ на тялото. Ефектът ще се прояви много по-бързо, ако мога да сваля тази дреха.

Езикът на Свв-селик изскочи от устата му.

— Не може!

— Добре. — Фелиан вдигна рамене. — Просто казах. — Той пое дълбоко дъх и протегна ръце. — Може ли да потичам малко? Хората имат нужда и от упражнения.

Езикът отново изскочи.

— Ти не отделя нас!

— Тогава не може ли поне да походим? — настоя Фелиан и посочи към гората, приблизително на шест градуса вляво от куполите и пирамидата. — Бих искал да видя онези дървета.

Настъпи обичайната пауза, докато пристигне преводът, и още малко, докато Свв-селик и Трр-гилаг вземат решение.

— Ние отива заедно — отговори най-после Свв-селик. — Ти не отделя ние.

Тръгнаха към дърветата по червената пепел около комплекса — при всяка стъпка вдигаха малки облачета прах. Трр-гилаг и Свв-селик стояха от двете му страни, а Нзз-ооназ продължаваше да ги следва отзад.

— Ти… Трр-гилаг? — попита Фелиан. По-ниският извънземен го погледна.

— Говори!

— Защо никога не разговаряш с мен?

Приличната на тирбушон опашка на Трр-гилаг леко се повдигна.

— Не разбира.

— Никога не разговаряш с мен — повтори Фелиан, погледна към куполите и пирамидата и съвсем леко се насочи натам. — И Нзз-ооназ не разговаря. Винаги говори само Свв-селик. Вие двамата защо не говорите?

Трр-гилаг погледна покрай него към Свв-селик.

— Тоо’рр права.

— Какво е тоо’рр? — попита Фелиан.

— Свв-селик тоо’рр — отговори Трр-гилаг.

Свв-селик тоо’рр? Дали „тоо’рр“ беше фамилно име? Или титла? Военен чин? А може би каста?

— Не разбирам — каза Фелиан и се отклони още мъничко към набелязаната цел. — Свв-селик да не е случайно експерт по разпитване на хуманоиди и така нататък?

— Не разбира.

— Да не е специалист по разговори с чуждозем… как наричате вие себе си?

Последва нова пауза, ново кратко съвещание между двамата извънземни.

— Ние зхиррзхианци — отговори най-сетне Свв-селик.

Фелиан реши да провери. Имената им не бяха трудни за произнасяне, макар че думите предизвикваха неприятно трептене на езика му.

— Значи Свв-селик е специалист по водене на разговори с незхиррзхианци? — каза той.

Неочаквано Свв-селик сграбчи рамото му и викна:

— Не ходи там!

— Какво? — Фелиан се намръщи и спря.

— Не ходи там! — повтори Свв-селик. Езикът му изскочи и той посочи куполите и пирамидата, към които се беше отклонил Фелиан.

— Какво искаш да кажеш с това „не ходи там“? — попита Фелиан. Значи предположението му се бе оказало вярно: куполите и пирамидите бяха нещо важно. — Искам само да разгледам дърветата.

— Ние ходи там! — отвърна Свв-селик и посочи с език група дървета доста встрани от куполите.

— Ама аз искам да видя ей онези — настоя Фелиан и посочи към куполите. Номерът не мина. Трябваше да опита с неподчинение. Ако и то не помогнеше, поне щеше да му даде възможност да провери как действа охраната зад него. Надяваше се, че когато са назначили Нзз-ооназ, не са надценили човешката физика. — Аз отивам, пък вие — както щете. Ваша воля.

И тръгна към дърветата. С крайчеца на окото си наблюдаваше Нзз-ооназ. Зхиррзхианецът вдигна цъка към него и Фелиан видя между пръстите му малък черен прибор. Средство за поддържане в подчинение или по-просто казано — оръжие.

— Не ходи там! — отново го предупреди Свв-селик.

— Не се безпокой, няма да избягам — извика през рамо Фелиан. — Къде мога да отида? Само ще погледна онези дървета отблизо.

— Не ходи там! — викна още по-настойчиво Свв-селик и в гласа му прозвуча заплаха.

Фелиан не обърна внимание на предупреждението. Нзз-ооназ все още държеше насочена към него джаджата си, но засега, изглежда, още нищо не беше се случило. Фелиан стисна зъби и направи още една крачка. Питаше се дали ще е инжекция, или електрошок. Каквото и да беше, искаше му се по-скоро да се случи. Направи втора крачка…

— Нзз-ооназ: казар! — извика Свв-селик.