Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Горе-долу два часа преди двамата с Арик да нахълтате тук — отговори Кавана. — Въпросът не подлежи на обсъждане.

— Татко!

— Казах, че не подлежи на обсъждане, Мелинда — повтори Кавана. В гласа му прозвуча предупредителна нотка.

— Сериозно? — възкликна тя, без изобщо да трепне под строгия му поглед. — Бих искала да чуя това от Куин.

— Куин няма нищо общо с моето решение.

— Куин има много общо — възрази Мелинда. — Той отговаря за експедицията.

Кавана запримига.

— Откога?

— Това е закон на компанията, татко — намеси се Арик. — За всяка работа подбираш подходящи хора, след което ги оставяш да работят самостоятелно. Това бяха първите ти думи, когато започнах работа в „Кавтроникс“.

Кавана го погледна строго, но синът му издържа погледа му, без да трепне.

— От всичките неща, които съм ти казал, точно това си запомнил — изръмжа старият. — Добре! Куин, твой ред е. Да чуем и твоето мнение!

— Всъщност те са прави, сър — каза Куин. — Вие не можете да дойдете.

Кавана за пореден път опита строгия си поглед, но пак не постигна желания резултат.

— Защо да не мога?

— Ако трябва да съм напълно честен, защото сте много стар, сър — отговори Куин. — Пилотите няма да тръгнат с нас, ако не са убедени, че сме редовни офицери от Мироопазващите сили. А петдесет и седем годишните мъже обикновено не са действащи офицери, а и няма никаква причина, поради която един старши офицер да участва в такава акция.

— Все ще намерим някаква причина.

— Не и такава, която да издържи сериозна критика. — Куин погледна Мелинда. — За нещастие, доктор Кавана, това се отнася и за вас.

Мелинда се намръщи.

— Защо?

— Защото жените пилоти на десантни изтребители се броят на пръсти — каза той. — Има голяма вероятност летците, които ще привлечем, да ги познават, най-малкото по име.

— Не мога ли да мина за специален пратеник на Командването? — попита Мелинда. — Или на парламента? Специалист по отвличанията или нещо подобно?

— Тогава ще трябва да обяснявам защо летя на изтребител без втори пилот — отговори Куин. — Ще бъде много подозрително.

— Значи като вървим по пътя на елиминирането, излиза, че оставам само аз — заключи Арик и се размърда на стола си.

За момент всички замълчаха.

— Така е — съгласи се Куин. — Кога искате да тръгнем?

— Колкото по-рано, толкова по-добре — каза Арик. — Какво трябва да направим най-напред?

— Най-напред ще се върнем на Земята. Трябва да се свържа с един приятел от Командването. Сигурно ще ми зачисли някой мухлясал „Каунтърпънч“ и ще ме назначи командир на ескадрила бездействащи „Аксхед“.

— Чудесно — каза Арик. — Ами звездолетът майка?

— Това не е проблем — успокои го Кавана. — Има няколко стари звездолета, извадени от състава на действащия флот и преустроени за граждански нужди. Предполагам, че ще тръгнете от Доркас, нали? Там ще ви ги покажа.

— Правилно — потвърди Куин. — Ще ни трябват и някои други неща… ще направя списък. Вярвам, че ще можете да ми ги изпратите чрез гарнизона на Мироопазващите сили в Доркас.

— А може и до мен — предложи Мелинда. — Аз ще отида направо на Доркас да подготвя всичко. Така ще можете да тръгнете веднага щом пристигнеш с изтребителите.

— Това ще ни спести време — съгласи се Куин и се изправи. — Много добре. Значи ще направим така. А сега, с ваше разрешение, отивам да се заема със списъка.

— Мога ли и аз да помогна с нещо? — попита Арик.

Куин поклати глава.

— Просто бъдете готов за тръгване. Аз ще се обадя.

И излезе.

— Е — наруши настъпилата тишина Мелинда. — Сега да помислим как да упражним политически натиск върху парламента.

Кавана кимна, огледа децата си и се зачуди що за разнообразни личности бяха създали със Сара. Арик — тих и разсъдлив, майстор на словото, но без нагласа за физическа дейност. Фелиан — три години по-малък, вечно борещ се да се освободи от академичния авторитет на Арик, но като дете непрекъснато го защитаваше от побойниците в училищния двор. Мелинда — по средата между двамата, както по възраст, така и по способности, специалист в областта на хирургията, но притежаваща и много от способностите на Арик да използува думите като оръжие… най-често в своя вреда.

Фелиан беше напуснал дома, за да постъпи в Мироопазващите сили. И Мелинда беше напуснала семейството и се беше отдала на по-малко рискованата, но все пак скитническа професия на консултант по планиране на хирургически операции. Само Арик продължи сигурния и познат семеен бизнес.