Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Не можем да тръгнем с товарни кораби — каза най-после Куин. — Нужни са ни бойни кораби. Шест десантни изтребителя… по възможност клас „Аксхед“ или „Адамант“. Плюс екипаж. Плюс звездолет майка, който да ги извози.

— Наистина ли! — каза Кавана, изненадан от неочаквания обрат в отношението на Куин. — И откъде предлагаш да ги вземем?

— Ще ги откраднем — отвърна Куин.

Кавана зяпна от изненада.

— Не говориш сериозно, нали?

Куин издържа погледа му, без да мигне.

— Говоря съвсем сериозно, стига и вие да сте сериозен.

Няколко секунди Кавана го гледа втренчено. Куин наистина беше съвсем сериозен… и сега той трябваше да отговори на предизвикателството. Колко силно наистина беше желанието му да тръгне да търси сина си?

Звънецът на вратата иззвъня и прекъсна мислите му.

— Влез! — каза той и обърна дисплея към себе си.

— Татко! — Бяха Арик и Мелинда. — Прекъснахме ли нещо?

— Всъщност нищо — увери ги той. — Как сте?

— Държим се. — Арик погледна Мелинда. — Искахме да поговорим за Фелиан.

Кавана погледна Куин и той едва забележимо му кимна.

— Какво да поговорим за Фелиан?

Лицето на Арик се промени. Не много, но видимо. Той погледна Куин, после баща си.

— Чудехме се дали не можем с нещо да помогнем за издирването му — каза той, заобиколи Куин и седна до баща си. — Да упражним някакъв натиск върху Рудзински или върху парламента.

— Но ние не знаем дори дали е жив — каза Кавана, наблюдавайки хитрата маневра на сина си. Беше избрал добре момента. Очевидно искаше да надзърне към дисплея. — Все пак това е добра идея — каза той и изключи дисплея. — Защо двамата с Мелинда не съставите списък на депутатите, които са ми задължени?

— С удоволствие — отвърна Арик и го погледна в очите. — Но няма ли първо да ни кажеш какво имаш предвид?

— Какво имам предвид ли?

— Хайде, татко — подкани го Арик. — Не е време да играем на криеница. Какво замисляте с Куин?

Кавана погледна Мелинда. Тя го наблюдаваше. Беше разтревожена, но твърда. Никога не беше забелязвал колко много прилича на Сара, когато е в такова състояние.

— Добре — каза той. — Заминавам да търся Фелиан.

— Разбирам. — Арик погледна сестра си. — Кога?

— Почакай малко — възрази Мелинда. — Преди да се определи датата трябва да се подбере персоналът, Арик. Татко, да не искаш да кажеш, че имаш намерение да заминеш лично?

— Точно това искам да кажа — отвърна Кавана. — И не желая да слушам никакви аргументи срещу това мое решение.

— Много лошо — каза Мелинда. — Защото ще трябва да вземеш някого със себе си. Това не е просто разходка до…

— Мелинда! — Арик вдигна ръка. — Нека най-напред чуем всичко. Продължавай, татко.

— Няма много за разказване — отвърна Кавана. Трябваше да се досети, че няма да опази задълго плановете си от тях. Макар че ако трябваше да е честен пред себе си, той всъщност нямаше такова намерение. — Възнамерявах да взема четири от нашите транспортни кораба, да ги въоръжа и да тръгна да го търся. Куин обаче смята, че по този начин не може да се направи нищо. Според него трябва да заемем няколко десантни изтребителя от Мироопазващите сили.

— Сериозно? — възкликна Арик и погледна изпитателно Куин. — И как ще стане това? Особено при трескаво провежданите сега военни приготовления?

— Всъщност точно тях ще използваме — каза Куин. — Сега из цялата Общност има голямо движение на кораби и персонал. Сред многото заповеди за прехвърляне на военни подразделения няколко повече едва ли ще направят впечатление.

— За колко заповеди за прехвърляне говорим? — попита Арик.

— Само няколко — каза Куин. — Трябва ни звездолет майка за дълбокия космос и половин ескадрила десантни изтребители, управлявани от пилоти „копърхед“.

Кавана погледна Арик и видя в лицето му отразена собствената си изненада.

— Ценя високо предложението ти, Куин — каза той на шефа на охраната на „Кавтроникс“. — Но това е мое задължение. На мен и на семейството ми. Теб не съм канил.

— Нямате, друга възможност — заяви Куин. — Трябва ви човек с опит, който да командва ескадрилата. По този въпрос няма място за дискусия. Не се безпокойте, все ще се намерят няколко изтребителя „Каунтърпънч“.

Да, това щеше да е най-трудното — да намерят и вземат изтребителите. Но по какъв по-дипломатичен начин можеха да го направят?

Той все още търсеше най-благовидната форма, когато Мелинда премина направо към същността.

— Все пак искам да зная, татко, кога реши, че трябва да участваш лично в това?