Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Кавана го погледна. Младият телохранител оглеждаше морските пехотинци.

— Май замисляш някакъв номер, Колчин — каза Кавана.

— Все пак някак трябва да им привлечем вниманието, нали? — отвърна Колчин.

— С това „някак“ ще ни изхвърлят от Едо — предупреди го Кавана. — А пък на теб може да ти струва няколко дни престой в болницата.

Колчин се намръщи.

— Едва ли.

— Но ние наистина трябва да направим нещо — намеси се Мелинда, извади видеотелефона си и запрелиства файла на телефонния указател. — Куин, запознат ли си с плана на тази сграда?

— Донякъде — отговори той.

— Добре. — Мелинда намери търсения номер и го набра. — Хайде да опитаме.

Екранът оживя. От мястото, където седеше Кавана, образът не беше ясен, но приличаше на лице на мъж на средна възраст.

— Здравей, доктор Хейда — поздрави бодро тя. — Обажда се Мелинда Кавана. Миналата седмица бяхме заедно на Селадон… Да, с екипа на Билингсгейт… О, мина чудесно… Не, всъщност аз съм тук, в сградата. И баща ми е тук. Иска да се срещне с някого, но той е на заседание. Окапахме се от чакане. Прелиствах телефонния си указател, намерих името ти и реших да ти се обадя… О, да, ще бъде чудесно… Мисля, че да. Чакай да проверя.

Тя погледна останалите.

— Нали всички имаме трета степен разрешение за достъп до поверителна информация?

— Да — каза Кавана и се зачуди какво е намислила Мелинда. Охраната на сградата едва ли би могла да бъде излъгана с нещо толкова очевидно.

— Да, всички имаме разрешение — съобщи тя. — Чудесно. Чакаме те.

Мелинда затвори видеотелефона.

— След две минути е тук. Ще обиколим болничните стаи.

— Звучи прекрасно — подхвърли иронично Кавана и я погледна. — И през целия път дотам и обратно ще ни ескортират, нали?

— Татко, не забравяй, че сме тук не за да се срещнем с адмирал Рудзински, а да научим нещо за Фелиан. — Мелинда погледна към Куин. — Всички здравни заведения на Мироопазващите сили, които съм посещавала, имат поне един терминал с жак „Майндлинк“.

— Не намирам идеята ти за добра, Мелинда — каза Кавана.

— Напротив, сър — възрази Куин. Лицето му беше напрегнато, но гласът твърд. — Това е най-добрият ни шанс.

— Ще можеш ли да се справиш?

Куин кимна.

— Няма проблем.

— Добре. Щом така мислиш, да се приготвяме. — Кавана стана да отиде при часовоя, но точно в този момент вратата зад него се отвори. Появи се адмирал Рудзински с двама морски пехотинци.

— Няма да е необходимо, лорд Кавана — тихо каза адмиралът. — Заповядайте, моля! Всички!

Адмиралът, следван плътно от двамата морски пехотинци, ги поведе през лабиринт от коридори. Арик вървеше след Колчин и внимателно следеше лицето на телохранителя. Беше напрегнато като натегната пружина. Ако разбереше, че Рудзински ги води към ареста, вместо към някой кабинет, Колчин беше готов на всичко. Стигнаха до една врата с името на Рудзински, а до него — цифрата три.

— Чакайте тук! — нареди адмиралът на двамата морски пехотинци и отвори. — Останалите — заповядайте!

Беше конферентна зала. Малка, но впечатляваща дори и за стандартите на корпорацията, с които беше свикнал Арик. На едната стена имаше холографска карта на Общността и подчинените й нехуманоидни светове, а срещу нея — съответната тактическа карта. По-голямата част от стаята беше заета от извита маса, в средата с колона с централен дисплей, и дузина удобни столове.

На един от столовете седеше депутатът Джейси Вандайвър. Лицето му представляваше маска от кръстоска на буреносен облак и много кисел лимон.

Той отвори уста да заговори, но Арик го изпревари.

— Значи една седмица в стария дом на Едо — тихо подхвърли той. — Сега вече знаем причината за закъснението.

— Напразно си губите времето, адмирале — каза Джейси Вандайвър очевидно с намерение напълно да игнорира Арик. — Това е колкото лошо, толкова и ненужно.

— Нима предпочиташ да прибегнат до някакъв друг начин? — отвърна Рудзински.

— Те нямат никакво право…

— Напротив, имат пълно право — прекъсна го Рудзински. — Командир Кавана беше член на тяхното семейство.

— Никой от тях няма разрешение за достъп до строго поверителна информация — остро възрази Вандайвър. — Нито пък някакъв официален статут в Мироопазващите сили или в правителството на Севкоорд.

— Да не искаш да кажеш, че застрашаваме сигурността на Севкоорд? — тихо попита старият Кавана.

Вандайвър го погледна право в очите.

— Само казвам, лорд Кавана, че противно на онова, което, изглежда, си мислите, вие вече не сте депутат от Грампианс на Ейвън. Вие сте обикновен гражданин и нямате никакви специални права.