Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Фелиан седна на леглото, взе гащеризона и си даде вид, че го разглежда. Проверката беше толкова досадно очевидна, че се почувства обиден. Едва се беше възстановил от четиридневно боледуване, пленник в един непознат за него свят, без нищо освен дрехите, които му бяха дали. Нима очакваха при тези условия да побегне? Или някаква съвсем друга реакция? Например да изскочи от килията и да се опита да убие извънземните в голямата зала?

С изненада откри, че мястото, където ръката му се беше допряла до гащеризона, е сухо. Материалът, изглежда, беше изсмукал водата от кожата му. Може би затова извънземните не му бяха донесли хавлия. Той започна да се облича като с крайчеца на окото си не преставаше да следи какво правят извънземните. Те продължаваха да си вършат работата, сякаш съвсем случайно бяха забравили да затворят вратата.

„Добре — каза си той и дръпна ципа на гащеризона. — Най-вероятно искат да разберат доколко съм интелигентен и подозрителен. С малко късмет може би ще мога да използувам този случай, за да си направят няколко неверни заключения.“ Фелиан напъха празното шише за вода в джоба на гащеризона си, мислено кръстоса пръсти за късмет и тръгна към вратата.

Беше видял как го правят. Натиска се един бутон на млечнобялото табло на стената до вратата и тя сама се отваря. С ръка не беше толкова лесно да се отвори, но не беше и толкова трудно, колкото се опита да го представи той. Какъвто и метод за измъкване да използваше, сигурно щеше да се изисква физическа сила и колкото повече извънземните подценяваха неговата мускулна сила, толкова по-голям щеше да е шансът му за успех.

Стиснал зъби, той натисна вратата и направи измъчена физиономия, преструвайки се, че се напряга до краен предел. Открехна вратата, колкото да се промуши.

Сега тримата извънземни наистина го наблюдаваха. Но не се втурнаха към вратата, нито измъкнаха скрити оръжия. Навярно бяха примамка, която трябваше да накара излезлия от клетката тигър да скочи върху тях.

Фелиан нямаше намерение да ги напада. Нали току-що беше демонстрирал физическа немощ. Сега беше ред да демонстрира вродена наивност и миролюбивост. Той спря до най-близкия извънземен, извади от джоба си шишето и каза:

— Може ли още малко вода?

Отведоха го обратно в килията, а един извънземен взе шишето и го напълни с вода. Този път затвориха добре вратата.

Очевидно тази част от теста свърши. Фелиан се чудеше дали го е изкарал, или се е провалил.

Изпи половин шише вода, легна на една страна и се престори, че гледа извънземните, които бяха подновили работата си.

Надяваше се, че поне създава такова впечатление. В момента се интересуваше главно от стената в килията.

Когато я видя за първи път, помисли, че е стъклена. По-късно, преди да отстъпи пред болестта, реши, че е пластмасова. Сега, докато движеше пръст по нея и се опитваше да драска с нокти, се върна на първоначалното си заключение. Невероятно здраво стъкло, несъмнено дебело поне пет сантиметра. Но все пак стъкло.

Фелиан се обърна по гръб и се опита да оцени ползата от това си заключение. Стъклото е аморфно вещество, често, но не винаги на силициева основа. Устойчиво на повечето киселини, макар че, доколкото си спомняше, имаше една-две, които го разяждат. В ума му изплува един спомен от миналото: тримата с Арик и Мелинда ритаха и той прати топката право в прозореца на кабинета на майка си. Рамката не издържа, но стъклото остана здраво, изхвърча, падна върху писалището и удари оставената от майка му чаша чай, която се счупи и заля всичко.

С крайчеца на окото си Фелиан забеляза, че нещо се движи. Обърна се и погледна. Нямаше нищо. Само обичайното трепкане на светлини от конзолите осветяваше стената на килията му.

— Кавв’ана.

Фелиан се изправи и погледна на другата страна. До стената на клетката стояха трима извънземни. По кройката на гащеризоните им, макар и да не беше съвсем сигурен, той позна тримата, които го бяха свалили от кораба.

— Здравейте — поздрави ги Фелиан, провеси крака от леглото и стана. — Как сте?

Извънземният в средата го огледа за момент, езикът му заподскача напред-назад от човката.

— Аз добре — каза той с дълбок глас. — Ти добре?

За момент Фелиан се почувства като зашеметен, после изведнъж мисълта му заработи ясно.

Извънземният говореше на английски.

— Днес съм много по-добре — успя да отговори той, без да сваля очи от съществото. — Няколко дни бях болен.

— Кои няколко дни?

Фелиан се намръщи. После разбра.