Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— В такъв случай не си прави труда — каза Арик. — Благодаря за помощта.

Изключи апарата и едва се сдържа да не изругае. Не стига, че беше изгубил брат си, ами сега и не можеха да се сбогуват с него, както подобава.

Обаче нямаше намерение да седи и да чака. Включи видеотелефона и набра номера на Куин.

— Слушам, сър.

— Куин, кой е най-висшият офицер от Мироопазващите сили, когото татко познава лично?

— Генерал Гарсия Алварес — бавно отговори Куин. — Мисля, че макар и бегло, баща ви се познава и с адмирал Рудзински. Когато лорд Кавана беше депутат, адмиралът осъществяваше връзката на парламента с флота.

Сега Рудзински беше главнокомандващ на флота — един от тримата командващи на Мироопазващите сили.

— Имаш ли представа къде се намира в момента Рудзински?

— Чух, че отишъл с екипа в Едо. Мога да проверя дали е още там.

— Провери — каза Арик. — След това предай на Тева да приготви кораба за отлитане.

— Слушам, сър. Тева да приготви кораба за отлитане. Да разбирам ли, че ще пътуваме за Едо?

— Правилно разбираш — мрачно каза Арик. За Едо. За да върне брат си.

Или за да научи защо не може да го върне.

Фелиан твърдо реши да избяга на всяка цена. През първите четири дни му се струваше, че ще умре.

Никога не беше преживявал такива мъки: ужасни стомашни спазми без повръщане; силно виене на свят и главоболие, от които умът му беше като в мъгла; почти през час качване на температура. Може би беше реакция от някакви местни бактерии или вируси. Ако му беше останала умствена енергия за такъв вид разсъждения, това му състояние несъмнено щеше да го разтревожи много повече.

По-голямата част от тези четири дни той прекара на легло — или добре завит и зъзнещ от студ, или с отметнати завивки и разкопчан до кръста гащеризон, за да се разхлади. Беше в ужас и виждаше странни сънища, които се смесваха с не по-малко странната действителност на неговия затвор. От време на време се събуждаше и виждаше около себе си извънземни, които го бодяха и изследваха с някакви бели инструменти. Но спомените му бяха неясни. Може би и те бяха сънища.

На петия ден се събуди и установи, че е здрав.

Остана няколко минути неподвижен и провери наум някои факти, опитвайки се да реши дали да повярва, че наистина е здрав. Угнетеността и объркването му бяха отминали и за първи път от пристигането си разбра, че е гладен като вълк.

Внимателно се изправи. Даваше си сметка, че четири дни обезводняване могат да се окажат също толкова сериозна причина за световъртеж, колкото и някоя болест.

На нощното шкафче до леглото имаше висок цилиндър с някаква прозрачна течност и две блокчета концентрирана храна от неговата капсула. Течността се оказа вода с приятен аромат. Блокчетата бяха точно онова, от което се нуждаеше.

Фелиан седна на ръба на леглото и докато ядеше, внимателно огледа залата. Виждаха се трима извънземни: двама работеха при една от конзолите, а третият режеше на нещо, прилично на кон за прескачане. Като че ли никой от тях не му обръщаше особено голямо внимание, но неизвестно защо той се съмняваше в това.

Все пак те бяха извънземни, а през петнадесетте години, прекарани във флота, той се беше научил да не проявява прекалена доверчивост. Свърши закуската, свали мръсния си гащеризон и се мушна под душа.

Стандартната флотска капкова сапуниерка липсваше, но с малко експериментиране той откри, че една изпъкнала част на стената до душа всъщност е дебел калъп от някакво сапунообразно вещество. Изми се, спря водата и едва тогава се сети, че не е видял хавлия за бърсане. Реши, че може да мине и без хавлия. След душа отново се беше почувствал цивилизовано човешко същество и ако докато изсъхнеше трябваше да се разхожда гол, това щеше да е съвсем незначителна цена за удоволствието от къпането.

Изтръска водата от тялото си и излезе. За своя изненада откри, че старият му гащеризон е изчезнал и на леглото е оставен съвсем нов.

— Добра домашна прислуга — промърмори той, огледа килията и тръгна към леглото…

Изведнъж адреналинът му рязко се повиши. Там, отляво на него, в стената на килията му, по средата на млечнобелия заключващ механизъм се виждаше вертикална пролука — вратата беше открехната!

Фелиан продължи да върви към леглото и да се оглежда, а умът му трескаво работеше. Възможно ли бе, когато са донесли новия гащеризон, похитителите му да са пропуснали да затворят вратата? Не… не бе възможно да са толкова немарливи. Сигурно беше проверка. Искаха да разберат какво ще направи, ако има възможност да избяга.