Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Той събра бележките си и слезе от трибуната всред буря от аплодисменти.

— Ама Максуел наистина е готов да започне война — промърмори Арик.

— И не е най-фанатизираният — каза баща му. — Има една малка, но много гласовита фракция, която поддържа идеята, че Общността има нужда от силен общ враг. Нещо, което да сплоти човечеството, да накара всички да тръгнат в една посока.

— Под ръководството на Севкоорд, разбира се.

Старият Кавана вдигна рамене.

— Някои от тях искрено вярват, че това ще е за доброто на човечеството. Но не съм сигурен, че всички споделят това мнение.

— Някой спомена ли за монтиране на КИОРО?

— Още не — отговори мрачно баща му. — Но е само въпрос на време.

Арик разглеждаше профила на баща си: повехнала кожа, хлътнали очи. А спомените…

— Не искаш да се повтори миналото, нали? — каза Арик.

— За теб КИОРО е само история — въздъхна старият Кавана и посочи към партера. — Същото се отнася и за повечето хора долу. Дори мнозина от онези, които са на моята възраст и са били свидетели на събитията, познават КИОРО повече като факти и цифри от новинарските емисии, отколкото като реалност. Но аз бях там. Видях последствията.

Арик се намръщи.

— Не знаех, че си бил в Селадон.

— Не, не участвах в боя. — Баща му поклати глава. — Но бях с разчистващия екип, който се качи на борда на един от паволианските кораби.

Кораб, който обикаля като привидение…

— Било е ужасно, нали?

— Най-ужасното нещо, което съм виждал — каза Кавана. — Човек трябва да е видял пораженията със собствените си очи, за да разбере какво означава КИОРО, Арик. Паволианците знаеха, че експериментираме с оръжия с йонен лъч, и бяха сложили на петте си кораба страхотна защита: многослойно покритие от свръхплътен метал, генератори за мощно диполно поле, дори течен радиационен рефлектор. Нищо не помогна. Двадесет и пет хиляди паволианци умряха само от един взрив, убити на място. Само един взрив, обърни внимание, който премина през плътна маса от бойци, без дори да ги опърли. Зловеща работа.

Арик леко вдигна рамене. Трудно можеше да се развълнува от съдбата на нехуманоиди, загинали още преди той да е роден. Особено от съдбата на паволианци — нали те първи бяха започнали войната.

— Но това е турило край на войната — посочи той.

— О, да, наистина тури край на войната — съгласи се мрачно старият Кавана. — Но всички бяхме ужасени от мисълта, че може да тури край на всичко. Знаеш не по-зле от мен, че няма технология, която задълго да остане притежание само на една раса — нито ядрените оръжия, нито звездният двигател „Чарбриер“, нито нищо. Ако тайната на КИОРО бъде разкрита… — Той поклати глава. — Просто имахме късмет, Арик. Оръжията като КИОРО почти винаги имат двустранен ефект: равновесие на силите, когато ги притежават всички, или злоупотреба от страна на единствения притежател. В този случай не се случи нито едното, нито другото.

— Може би — промърмори колебливо Арик. Вярно, че КИОРО не беше използвано от времето на Паволианската война, но не всички бяха на мнение, че ако едно оръжие не е използвано, с него не е злоупотребявано. След използването на КИОРО в Паволианската война Севкоорд постепенно стана втори по важност в Общността. Сега едва ли бе така.

Този исторически факт сигурно не бе пропуснат от депутатите в залата.

— Според теб колко време ще мине преди някой да предложи Севкоорд да възстанови оръжието и да бъде готов да го използва?

— Мисля, че ще стане още днес. — Баща му кимна към партера.

След Максуел на трибуната се бе качил един икроманец. Покритото му с люспи крокодилско лице почти не се виждаше под церемониалния му шлем.

Арик се намръщи. Трудно беше да се определят големината и формата на тялото под пелерината и шлема, но…

— Мъж ли е?

— Мъж е — отговори мрачно старият Кавана. — Специален пратеник на Йерархията по някакъв въпрос, отнасящ се до охраняваната зона. Замести посланика веднага щом бяха информирани за атаката край Доркас.

— Ужасно — изръмжа Арик. Мъж икроманец, който надушва миризмата на конфликт. Точно каквото им трябва.

— Ще бъда кратък — каза икроманецът. Дългата му челюст мелеше чуждоземните думи, сякаш дъвчеше малки животни. — Днес чух много приказки за подготовка и политика. Това са приказки за жени. Вие сте застрашени не от някаква фракция или от нападение на пирати. Заплашва ви враг, какъвто досега не сте срещали. Използуването на сила по-малка от тази, с която разполагате, ще бъде грешка, която могат да допуснат само глупци.