Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

По пътеката се чуха стъпки и Арик вдигна глава.

— Арик — прошепна Мелинда, стисна го за рамото, провря се пред двамата и седна от другата страна на баща си. — Здравей, татко — каза тя и го прегърна. — Как си?

— Добре — каза той и отвърна на прегръдката й. — Благодаря ти, че дойде.

— Съжалявам за закъснението — извини се тя, погледна Арик и повдигна вежди в безмълвен въпрос. Той вдигна рамене и едва забележимо поклати глава. Само времето щеше да покаже как тази нова загуба щеше да се отрази на баща им.

— По пътя Парлан ми разказа за битката — каза Мелинда. — Научиха ли кои са били?

— Още не. — Той я погледна изпитателно. — Ти как го понесе?

— Държа се — успокои го тя. — Наистина съм добре. Не се безпокой за мен. А ти как си, Арик?

— Добре съм — отвърна Арик. В собствените му уши отговорът му прозвуча по-малко убедително от този на Мелинда. Но тя винаги беше била по-добър лъжец от него. — Как мина операцията?

— Без проблеми — отвърна Мелинда с тон, който показваше, че сега това не е най-важното. — Тук случи ли се нещо ново, откакто напуснах Селадон?

— Нищо, което да ни засяга — каза баща им. — Главно скучни парламентарни речи. Дано Командването да е успяло по-добре да оползотвори времето си.

— Май е така — потвърди Мелинда. — Още преди твоето съобщение да пристигне, Командването изпрати на място доктор Хейда и още няколко специалисти от Едо. Доктор Хейда е един от най-добрите хирурзи-диагностици в Общността.

— Несъмнено е отишъл да помогне при аутопсиите. — Старият Кавана поклати глава, зареял невиждащ поглед към партера. — Имат предостатъчно трупове за аутопсия.

Пъхнатият във вътрешния джоб на Арик апарат тихо завибрира.

— Търсят ме — каза той и стана. — След минутка се връщам.

Трябваше да мине през охраняваната от морските пехотинци врата и да излезе извън екранировката на залата, за да приеме ясен сигнал.

— Ало?

— Аз съм, сър — чу се на микрофона и на екрана се появи лицето на Куин. — Командването на Мироопазващите сили е започнало да уведомява семействата на загиналите край Доркас. Това означава, че тленните останки скоро ще бъдат предадени на близките. Искате ли да се свържа и да свърша тази работа вместо вас?

Арик се намръщи. Задължението определено беше неприятно. Но беше задължение на неговото семейство, не на Куин.

— Благодаря ти, Куин. Аз ще свърша тази работа — отговори той. — С кого трябва да се свържа.

— С погребалната служба — отговори Куин. — Не зная кой е дежурен в момента.

— Ще разбера — увери го Арик. — Ти на кораба ли си?

— Да, сър. Капитан Тева казва, че сме готови да тръгнем за Ейвън веднага щом баща ви пожелае.

— Добре. Ще ти съобщим.

— Разбрано, сър.

Арик прекъсна връзката, отвори файла с телефонния указател и набра нужния номер.

— Погребална служба на Мироопазващите сили — отговори един млад сержант. — Сержант Луис.

— Аз съм Арик Кавана — представи се Арик. — Брат ми Фелиан беше капитан на „Киншаса“. Искам да уредя формалностите по прибиране на тленните останки.

— Един момент, сър.

Образът изчезна. Арик се подпря на една стена и огледа широкия салон, заобикалящ задната част на балкона. Беше почти празен. Виждаха се само обичайните туристи, които вече си отиваха, и журналистите, навъртащи се по ъглите в очакване депутатите и техните съветници да излязат от кабинетите.

— Господин Кавана? — обади се един нов глас.

Арик отново насочи вниманието си към видеотелефона. На дисплея мястото на сержант Луис беше заето от някакъв офицер.

— Да?

— Аз съм капитан Ролинс, сър — представи се офицерът. — Всички тленни останки са освободени и са върнати в родните им щати. Името на командир Кавана обаче го няма в списъците.

Арик се намръщи.

— Не разбирам.

— И аз не разбирам, сър — призна Ролинс. — Тук имаше много убити и няколко трупа още не са напълно идентифицирани. Но командир Кавана е записан като безследно изчезнал.

— Възможно ли е да не са го намерили и да е останал на мястото на сражението?

— Не е много вероятно, сър — каза Ролинс. — Предполага се, че почистващата група е прибрала всичко, което заслужава да се вземе.

Арик прехапа устна. Някой или не си беше свършил работата, или прикриваше истината. И в двата случая това не му харесваше.

— С кого трябва да говоря, за да науча нещо повече?

— Мога да ви прехвърля на вътрешното министерство, сър — предложи Ролинс. — Съмнявам се обаче, че там знаят нещо повече.