Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Арик мина по късото фоайе и излезе на балкона. Облегнат на стената, с обичайния си измамно безгрижен вид, Колчин го чакаше. Наоколо се мотаеха дузина други загрижени мъже и жени. Очевидно „Кавтроникс Индъстрийз“ не беше единствената важна фирма на Общността, представена в парламента днес.

— Радвам се да ви видя, сър — поздрави го Колчин.

— И аз се радвам — каза Арик. С периферното си зрение видя, че след поздрава на Колчин другите телохранители, изглежда, изгубиха интерес към него. — Къде е той?

— Долу — каза Колчин и посочи към предните редове.

Само една четвърт от местата бяха заети и Арик бързо разпозна бялата коса на баща си. Беше самичък. Дори от това разстояние Арик забеляза, че раменете му са отпуснати.

— Мелинда още ли я няма?

Колчин поклати глава.

— Не, но скоро ще дойде. Имала неотложна операция на Селадон и затова тръгнала с един от нашите транспортни кораби. Преди половин час пристигнала в Чередоват. Парлан ще я докара.

— Добре — кимна Арик. — Щом пристигне, я доведи. Става ли?

— Разбира се.

Когато Арик тръгна към първите редове, на трибуната беше депутатът Харли Максуел. Говореше разпалено за подготовката на Мироопазващите сили и за тяхното финансиране.

— Здравей, татко — каза Арик и седна до баща си.

— Здравей, Арик — отвърна старият Кавана, стисна ръката на сина си и направи неуспешен опит да се усмихне. — Благодаря ти, че дойде.

— Разбира се, че ще дойда — отвърна Арик и огледа лицето на баща си в притъмнената зала. Откри нови черти — на умора и тъга. Преди три седмици ги нямаше. Старецът понасяше тежко загубата. — Как си, татко?

— Не по-лошо, отколкото очакваш — отвърна баща му и направи нов безуспешен опит да се усмихне. — Тежко е, разбира се, но не можем да твърдим, че не сме допускали някой ден да се случи. Фелиан знаеше, че с униформата са свързани и рискове, и ги прие.

— Малко е да се каже, че ги прие, татко — припомни му Арик. — От седемгодишен Фелиан мечтаеше да служи в Мироопазващите сили. — През ума му мина един забравен спомен и той се усмихна. — Желаеше го точно толкова силно, колкото мразеше да работи в канцелария.

Баща му го погледна.

— Разказаха ли ти за битката?

— Да — отвърна Арик и преглътна, почувства в гърлото си внезапна буца. Фелиан щеше да му липсва много повече, отколкото желаеше да признае пред себе си. — Спомням си, как веднъж Фелиан нахлу в офиса ми и заяви, че по-скоро щял да се присъедини към пиратска банда, отколкото да се скапе като мен зад някое писалище на „Кавтроникс“. Цял час не можах да го успокоя.

— Типично за него — призна старият Кавана и поклати глава. — Странно, нали? Той мразеше канцеларската работа. Но дори и в Мироопазващите сили накрая щеше да му се наложи да я върши. Може би стана добре, че не стигна дотам.

— Може би — каза Арик и се опита да промени темата. Зад спокойните думи на баща му се оформяше един до болка познат шаблон. Подир неочакваната смърт на майка му емоционални сривове бяха измъчвали баща му месеци наред, бяха се отразили на здравето му и заплашваха да го превърнат в отшелник. Сега, пет години по-късно, Арик се страхуваше, че той още по-трудно ще понесе подобен стрес. — Какъв е този дебат долу? — попита Арик. — Нещо във връзка с инцидента ли?

— Нищо, за което да не знаеш — отвърна баща му. — Не можех да ти го съобщя в бележката, но брат ти не е загинал при злополука или незначителна престрелка. „Киншаса“ е бил унищожен в сериозно сражение. Заедно с другите сили от отряда с особено назначение на „Джутланд“.

— Унищожен е целият отряд с особено назначение?

Бащата кимна.

— Всичките осем кораба. Никой не е оцелял.

По тялото на Арик премина студена тръпка. Слуховете на борда на кораба наистина не съдържаха цялата истина. Нищо чудно, че на входа пазеха морски пехотинци.

— И къде е станало това?

— Край Доркас. Всъщност на няколко светлинни години извън системата.

— Знае ли се кой ги е разбил?

— Единственото, което знаем, е, че е някой нов — каза баща му. — От донесените от стражевия кораб данни е ясно само това. Кои са били и откъде са дошли все още не се знае.

Арик бавно пое дъх. Появила се бе съвсем нова раса, притежаваща звездолети… и вече бе пролята кръв.

— Как реагира Командването?

— Готви се за война. — Баща му посочи към трибуната. — Не бих казал, че са много разстроени от тази перспектива.

Арик се съсредоточи върху дебата.

— … и ние ще утвърдим веднъж завинаги положението си в Общността и между нехуманоидните светове — тъкмо казваше Максуел. — През последното десетилетие политиката на Северния координационен съюз бе посрещана с нескривано презрение от все повече държави-членки на Общността. Особено политиката, отнасяща се до организацията на Мироопазващите сили, които ги защитават. Крайно време е да покажем на тези критикари, че техните данъци и млади хора не потъват в някаква безсилна, раздута военна бюрокрация. Мироопазващите сили са мощни и готови да се бият. Дойде време да го докажат на практика.