Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

В центъра, в един стигащ до тавана стъклен цилиндър, имаше легло, стол, сгъваема маса и санитарен възел с тоалетна, душ и вана.

Неговата килия.

— Приятно и удобно — коментира кисело той. Всъщност килията не беше толкова лоша, колкото бе очаквал. Малка и добре обзаведена, но без достатъчно уединение… и някак си странно позната. Фелиан пристъпи към нея и заразглежда наредбата…

И внезапно спря, защото пред него изскочи един език и посочи наляво.

Фелиан погледна. Петима извънземни се бяха събрали до една от конзолите на стената, чийто преден панел беше удължен в плосък, подобен на маса плот.

Фелиан пое дълбоко дъх. Извънземна или не, но това си беше лекарска кушетка за медицински преглед.

— Добре — каза той, събра всичкия си кураж и тръгна. — Да свършваме с това.

Прегледът продължи три часа — три дълги и много неприятни часа. Все пак, когато стъклената врата на килията се затвори зад него, той призна пред себе си, че можеше да бъде и по-лошо.

Може би по-лошото щеше да дойде, след като понаучеха малко английски и започнеше разпитът — нали така обикновено се постъпва с военнопленници. Фелиан се чудеше дали тяхната култура допуска като средство за изтръгване на признания да се използуват изтезания.

Пое дълбоко дъх, огледа стаята и се опита да се абстрахира от неприятното изтръпване от използуваните медицински инструменти. През трите часа на прегледа бе разбрал защо килията му изглежда толкова позната. С изключение на липсващите стенни дисплеи и картини тя беше точно копие на каютата на комодор Даями на борда на „Джутланд“.

Отиде до леглото, седна и го опипа. Беше значително по-меко от стандартната койка на звездолета, но одеялото, изглежда, беше от синтетична, а не от естествена материя. Все пак в основни линии беше точно.

Извънземните все още бяха във външната част на залата. Някои го наблюдаваха. Фелиан легна и загледа плоския таван. Зачуди се дали неговите похитители си дават сметка за информацията, която получава от подредбата на килията си.

В битката извънземните бяха участвали с четири кораба: големи, прекалено големи кораби, за да могат да развиват скоростта на скутерите. Бяха го пленили и го бяха докарали тук, вероятно директно — по шума на двигателите щеше да познае, ако бяха спирали по пътя. Вярно, че на някой кораб може да беше имало скутер, който да се е върнал по-рано, но пък много време сигурно бе загубено в маневриране между останките от корабите на Мироопазващите сили. И все пак фактът, че тук го чакаше приготвено за него копие от каютата на комодор Даями, беше много важен.

Изводът беше повече от категоричен: извънземните имаха средства за мигновена комуникация.

Това бе онзи пробив в тахионната физика, който учените от Общността се мъчеха да постигнат от сто години. Не предаване на необработена еднобитова информация за преминаване на кораб на разстояние от няколко светлинни години или за взривена статична тахионна бомба, а информация, която някой от мястото на сражението бе предал на някой друг тук с точни указания каква да е наредбата на килията на пленника, който е вече на път. Тази комуникация бе коренно различна от всичко познато на научните институти в Общността, макар че и те знаеха немалко за тахионната физика. Извънземните бяха овладели тайните на тази наука.

Последиците от това знание можеха да бъдат катастрофални. Подробна информация, предавана от опитни разузнавачи от далечни бази, от решаващи сражения и пристигаща моментално до командването на извънземните можеше да се окаже свръхмодерно оръжие, използвано в междузвезден мащаб.

И той единствен в Общността знаеше за това оръжие.

Фелиан стисна клепачи, та похитителите му да не видят сълзите в очите му, макар че сигурно нямаше да разберат тяхното значение. Беше останал жив… най-вероятно единственият жив от сто четиридесет и петимата на „Киншаса“. Познаваше всички до един, беше отговорен за тях…

И не ги беше опазил.

Преглътна тежко, гърлото му се стегна от горчивина и чувство за вина. Стотици пъти мислено беше възпроизвеждал битката, търсейки нещо… каквото и да е… което бе могъл да направи по друг начин. Нещо, което би трябвало да направи, за да се избегне тази ужасна катастрофа.

Не можеше по никакъв начин да върне живота на загиналите. Единственото, което можеше да направи сега, бе да се погрижи животът им да не е отишъл напразно.

Фелиан отново отвори очи. Извънземните се занимаваха със своите си работи: разговаряха скупчени на малки групи или работеха надвесени над примигващите дисплеи. Опашките им бавно се въртяха.