Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Фелиан стигна до рампата и спря.

— Аз съм командир Фелиан Кавана от Севкоорд съюз — отново се представи той. — Капитан на мироопазващия звездолет „Киншаса“.

Трима извънземни пристъпиха напред. Сега, когато бяха по-близо, Фелиан видя, че гащеризоните им са с различна кройка от онези, които носеха ескортиращите го от кораба. Двамата крайни спряха, а средният направи още една крачка към Фелиан.

— Миррас крирреа сор зхирт хар’проов — каза той. Дългият му език се изви под долната човка почти до шията му. — Свв-селик: Тоо’рр — рече извънземният. После езикът му се изви надясно към неговия сънародник. — Нзз-ооназ: Флии’рр. — Накрая изви езика си наляво: — Трр-гилаг: Кеера’рр.

— Кавана — повтори Фелиан, изплези език и се опита да посочи себе си. Не се изненада, че не го направи много добре. — Земя — добави той с надежда, че е разбрал видяното правилно.

— Кавв-ана — повтори извънземният. — Урр’т.

— Почти — отговори Фелиан. — Сега ще се опитам аз: — Сив-селек: Тоо’рр…

— Свв-селик: Тоо’рр — поправи го строго извънземният.

— Правилно — съгласи се Фелиан. Сив-Селик…

— Свв-селик: Тоо’рр — настоя извънземният.

— Добре, разбрах — сопна се Фелиан. Чувстваше разликата, но просто не можеше да произнесе звуците. — Съжалявам, но по-добре от Сив-селик не мога да го кажа. Пък и ти с твоето „Кавв-ана“ не си много по-точен.

За момент Свв-селик го погледна съсредоточено, сякаш се опитваше да отгатне какво е казал. Фелиан също го разглеждаше. Забеляза, че всяко око е с три отделни зеници: по две прилични на котешки, разположени вертикално в края, и между тях една значително по-широка. Тази странна и доста разточителна зрителна система го порази.

Същото беше и при ръцете, които завършваха с три пръста и срещу тях два палеца. Дали вторият беше резервен? Или пък при тях движението за хващане изискваше допълнителен палец? А може би този придатък бе нещо съвсем различно?

Преди много години, като студент във втори курс на Академията на мироопазващите сили, Кавана беше изучавал физиогномия 1 1 Изкуство да се опознае природата, характерът на човека по чертите на лицето му. — Б.пр. . Сега съжали, че не се беше отнесъл с по-голямо внимание към тази дисциплина.

Извънземният се раздвижи и прекъсна мислите му с поредното:

— Брача.

От групата се отделиха двама души и се приближиха към него. Държаха по една малка зеленикавожълта топка. Единият спря до стоящия отляво на Свв-селик Трр-гилаг, ако тези съчетания от съгласни, от които можеше да си изкълчи езика, бяха имена, и му подаде топката. Трр-гилаг пристъпи напред и на свой ред я подаде на Свв-селик. По същия начин другият извънземен подаде своята топка на Нзз-ооназ, който отиде до Фелиан и му я поднесе.

— Благодаря — каза Фелиан и се намръщи. Топката беше твърда, не много тежка, грапава и със странен, но не неприятен аромат. Плод? Фелиан погледна към Свв-селик и се зачуди дали очакват да го изяде. Свв-селик вдигна топката…

И изведнъж езикът му изскочи, удари топката и я проби.

Фелиан трепна от изненада. Езикът на извънземния се прибра, после отново изскочи и направи втора дълбока дупка от другата страна. По пръстите на Свв-селик потече гъста прозрачна течност и закапа на земята.

— Брра’авв ррв нее — каза извънземният.

Фелиан преглътна тежко. Този нагледен урок беше повече от ясен. Той обясняваше защо извънземните не носеха ръчни оръжия.

— Много впечатляващо — с мъка успя да произнесе Фелиан. — Какво се иска от мен?

— Брача — каза Свв-селик. Езикът му отново изскочи — гъвкав, изобщо не приличащ на нож, и посочи плода в ръката на Фелиан.

Фелиан поклати глава.

— Съжалявам, но не мога да го направя — отвърна той и показа езика си, за да се уверят. — Езикът ми не става за тази работа.

Свв-селик мълчаливо го загледа. После подаде разкъсания плод на Трр-гилаг. Нзз-ооназ пристъпи напред и взе плода от ръката на Фелиан.

— Брра сев кел’т мррт — каза Свв-селик, обърна се и тръгна към жилищния комплекс. Останалите го последваха. Един от ескорта от звездолета застана до Фелиан и с език му даде знак да тръгне след тях.

Заведоха го до масивната врата на един от по-малките хексагони в близкия край на комплекса, Свв-селик я отвори и пак с език му посочи да влезе.

— Добре — съгласи се Фелиан.

Озова се в голяма зала, заемаща по-голямата част от хексагона. На три от шестте стени на височина половин човешки бой имаше конзоли. На някои бяха поставени дисплеи, показващи движещи се призраци от неясни луминесцентни светлини или конструкции в бяло и сиво. Край две от останалите три стени бяха сложени безразборно дузина извънземни мебели. На шестата стена се намираше вратата, през която влязоха. От двете й страни също имаше по една конзола.