Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Ще оцелея — тихо промълви той. — Какво и да правите с мен, ще оцелея. И както вие ще научите какво представлявам аз, така и аз ще науча какво представлявате вие. А когато му дойде времето, ще избягам и ще предам събраната информация в Общността.

— Тъй вярно, полковник, приехме зелен сигнал за влизане — докладва лейтенант Алекс Уилямс и включи двигателите на кораба, събиращ останките от сражението. — Къде искате да отидете?

— Не съм сигурен дали има някакво значение — призна Холоуей и погледна през люка блестящите осветени останки, които се носеха в безвъздушното пространство пред тях. — Мислех, че тук, до Доркас, ще можем да разберем на кого сме налетели. Но сега ми се струва, че можех да си спестя това пътуване.

— Наистина няма много за гледане — съгласи се Уилямс. — Повечето останки са събрани и изпратени в аналитичния център на Едо. Сега сме заети главно със събиране на трупове.

Холоуей кимна. Стомахът му се сви от гняв. Документалните видеозаписи на стражевия кораб бяха наситени с изключително болезнени подробности. Две хиляди и осемстотин мъже и жени, избити без никаква причина.

— Ще си платят за това!

— Не възразявам — съгласи се мрачно Уилямс. — Моите хора залагат пет срещу едно, че накрая ще прибегнем до КИОРО.

— Да се надяваме, че когато започнат отново да го комплектуват, ще са много внимателни — отвърна Холоуей, взрян в носещите се в космоса останки. — Не бива да допуснем тези главорези да се доберат до КИОРО.

— Тези или някои други — каза Уилямс. — Паволианците още не могат да ни простят, че го използувахме срещу тях. Бас държа, че и икроманците биха желали да се доберат до него.

— Има си хас! — Холоуей погледна през илюминатора към неясното слънце на системата, което беше толкова далеч, че едва се различаваше от звездите около него. — Все пак ми е чудно какво са търсили тук?

— Вероятно са кръстосвали из планетарния ореол да търсят минерални залежи — сподели Уилямс. — Губят си времето. Нашите специалисти изследваха това място преди повече от пет години. Не намериха нищо, което си заслужава труда да се извлича. Вижте, полковник, чака ни още много работа. Ако желаете, мога да ви оставя… една минутка. — Той вдигна глава и съсредоточено заслуша. — Уилямс слуша. Сигурни ли сте? Окей, останете там… Веднага тръгвам!

Той включи двигателите и корабът послушно потегли към едно от осветените места.

— Какво има? — попита Холоуей.

— Може би ударихме голямата печалба — отвърна Уилямс. — Някой видял извън района на сражението нещо, приличащо на парче от извънземен кораб.

Когато пристигнаха, двата други бързоходни кораба вече бяха там и дистанционните им анализатори лазеха по повърхността на детайла.

— На какво попаднахте, Скотс? — попита Уилямс, натисна един бутон и свали слушалките от главата си.

— Прилича на плоча от корпус, лейтенант — чу се от високоговорителя. — На долната страна има части от електронна апаратура или нещо подобно.

— Как смяташ, дали е откъртена от шрапнел?

— Според мен по-скоро от огромно топлинно разширение — каза Скотс. — Може би топлинен удар от избухване на бойна глава вътре в корпуса на кораба и скъсване на шевовете. Има и някаква странна прах… вероятно от същия материал. Ще съберем и от нея.

Холоуей впери очи в млечнобялата плоча. По краищата беше надраскана.

— Една плоча и малко прах — резюмира той. — Не е много. Материалът, от който е направен корпусът, сигурно е много здрав.

— Освен че е здрав, има и нещо друго — допълни Скотс. — Когато го приберем, ще искам да ми направят копие от изпитанията за якост на натоварване.

Към двата дистанционни анализатора върху повърхността на плочата се присъедини още един.

— Какво остава да се направи? — попита Уилямс.

— Бакст проучва структурата на ръба. Аз се опитвам да разгадая електрониката — отвърна Скотс. — Още не сме направили анализ на химическия състав.

— Добре, аз ще се заема с анализа — каза Уилямс и избра необходимата програма. — Корабите на „Джутланд“ са се опитали да го направят преди да започне стрелбата — допълни той и се наведе, за да разгледа дисплея на дистанционния анализатор. — За съжаление не са успели. Но те са били на осем километра и са се опитвали да разчетат данните през спектър от излъчена топлина. Надявам се сега да успеем… Ето! Това е!

— Какво? — попита Холоуей.

— Изобщо не е метална сплав — отвърна Уилямс и се изправи. — Керамика е!

— Керамика? — повтори като ехо Холоуей. — Не съм чувал да има толкова твърда керамика.