Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Не кои. Колко. Четири дни. — Фелиан вдигна четири пръста. — Четири.

Извънземният млъкна, сякаш се опитваше да разбере чутото.

— Донесе теб една чанта — каза той и посочи с език към извънземния отляво, който държеше в ръка спасителната му чанта. — Ти иска чанта?

— Да, много я искам — отговори Фелиан. — Благодаря.

Извънземният отиде до вратата на килията и коленичи. Върху стъклената стена близо до пода, точно до пантите и ключалката, имаше три малки бели квадратчета. Той направи нещо на горното квадратче, един панел от стената се обърна надолу, превърна се в плот и на стената се появи отвор. Чантата беше по-голяма от отвора, но с малко натискане я промушиха.

— Благодаря — каза Фелиан.

Извънземният затвори прозорчето.

— Ти остане жив — каза извънземният в средата — Свв-селик, ако Фелиан беше запомнил добре името и ако бяха подредени по същия начин, както преди. — Чанта необходим?

— Ще ми помогне — отвърна Фелиан, опитвайки се да прикрие горчивината в гласа си. Такава неочаквана загриженост от съществата, които най-хладнокръвно бяха избили неговите другари! — Ако наистина искате да остана жив, ще ми трябва много повече храна от тази тук.

Извънземните тихо си казаха нещо, после Свв-селик съобщи:

— Храна приготви.

— Страхотно — изръмжа Фелиан. — А кога ще започне разпитът?

От другата страна на стъклото последва ново тихо разискване.

— Не разбира.

— Няма нищо, ще разберете — увери ги намусено Фелиан. — Как научихте английски?

— Ние по-късно — отвърна Свв-селик. После се обърна и си тръгна. Другите двама го последваха.

— Една минутка — извика Фелиан. И в момента, в който се обърнаха, видя, че нещо проблесна…

Извънземните го погледнаха.

— Кой има?

— Не „кой има“, а „какво има“ — поправи го Фелиан и отиде до стената пред тях. Умът му работеше усилено. Беше ги накарал да се обърнат и сега трябваше да измисли някакво извинение.

Външната врата зад тримата се отвори и пропусна ярък слънчев лъч. В залата влезе още един извънземен. Слънце и вдъхновение!

— Само храна не е достатъчно — каза Фелиан. — За да съм здрав, тялото ми има нужда и от слънчева светлина.

Извънземните се вторачиха в него.

— Не разбира — каза отново Свв-селик.

— Навън — поясни Фелиан и махна с ръка към вече затворената врата. — Под въздействие на слънцето в кожата ми се създават необходими за живота химически вещества. — Той почука с пръст по ръката си. — Кожа. Химически вещества. Витамин D, меланин… и много други.

— Не разбира — повтори Свв-селик. — Ние говори по-късно.

И отново се обърнаха да си вървят. Но Фелиан вече знаеше къде да гледа… и ги видя ясно.

Извънземните отвориха вратата и излязоха. В залата нахлу още един кратък поток слънчева светлина.

— Не разбирате, а? — промърмори тихо Фелиан, взе чантата и я занесе на леглото. — Много добре разбирате. Елементарният английски беше просто театър, вероятно предназначен да предизвика у него фалшиво чувство на сигурност, да го убеди, че не са разбрали онова, което е казал по време на болестта. Нямаше да мине! Той бе видял белезите в основата на дългите им черепи и знаеше какво означават те.

Свв-селик и неговите другари бяха натъпкани с електроника.

Фелиан седна на леглото, отвори чантата и изтърси съдържанието й на одеялото. Натъпкани с електроника! Може би поддържаха връзка с безжични радиостанции… но не бе видял жак. Освен ако не бе скрит под гащеризоните. И все пак бяха пълни с електроника… честно казано, при сегашното развитие на тази технология би било глупаво да не я използват. Всичко, което виждаха или чуваха, думите му, интонацията му, израженията му, езикът на тялото вероятно отиваха директно в компютър, разположен някъде в управлението, който несъмнено им предаваше какво да говорят. Очевидно и неизбежно. Единственият неясен въпрос засега беше откъде са взели граматиката и основния речников фонд. Може би по време на треската е бълнувал?

В спасителната чанта не беше останало кой знае колко. Той отдели хранителните кубчета на една страна, витамините на друга, шишетата със сок на трета. Санитарният пакет беше почти цял, макар че като се вгледа внимателно, откри на всички ампули микроскопични следи. Очевидно извънземните бяха взели проби за анализ. Комплекта инструменти, пълнителя за пистолета, въжето и резервните дрехи ги нямаше. Фелиан измъкна първото чекмедже под леглото и сложи в него хранителните блокчета и шишетата със сокове. Витамините и лекарствата сложи във второто. После сгъна изпразнената чанта и отвори третото…