Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Благодаря ти, че ми припомни. — Кавана демонстративно се обърна към Рудзински. — Имаш ли информация за сина ми, адмирале?

— За да бъда напълно честен към теб, лорд Кавана, ще призная, че не разполагаме с нищо достатъчно сигурно, за да го квалифицираме като информация — отговори адмиралът, покани ги с ръка да седнат и също седна. — Всичко, което имаме, са по-скоро мъгляви разсъждения.

Рудзински натисна един бутон на контролния пулт и на дисплея се появи поле от бавно движещи се точки.

— Това е част от мястото на сражението край Доркас — обясни той.

Арик погледна баща си. Болката беше изчезнала. Беше скрита толкова дълбоко, че само той и Мелинда можеха да я видят. В това нямаше нищо чудно. Последното нещо, което старият би допуснал, бе да я покаже пред Вандайвър.

— Снимката е направена няколко часа по-късно — продължи Рудзински. — Тук — един голям кръг запълни по-голямата част от екрана — е бил „Киншаса“ по време на боя. Това знаем както от донесените от стражевия кораб данни, така и от факта, че всички останки от капсулите са намерени в тази сфера. — Той млъкна. — А това тук — края на кръга се появи един приличащ на мъгла леко деформиран конус — е поток от кислородни молекули.

Рудзински отново млъкна. Арик погледна към другите, за да разбере дали някой от тях има макар и смътна представа какво означава всичко това. От безизразните им лица разбра, че са озадачени не по-малко от него.

— Вие наблегнахте на последното, сякаш е много важно — обади се Арик.

— Не сме сигурни дали е важно, или не — каза Рудзински. — Знаем само, че по време на самото сражение не го е имало. Конусната форма се е запазила много добре, а картата с векторите на количеството на движението е съвсем еднородна.

— Тогава откъде е дошъл? — попита Арик.

Рудзински погледна към Вандайвър.

— Няма начин да разберем със сигурност — с явно нежелание призна той. — Но не е изключено да е резултат от преднамерено, контролирано изпускане на кислород от запасен резервоар на спасителна капсула.

В стаята настъпи продължителна тишина.

— Казваш, че сте идентифицирали някои капсули от „Киншаса“ — наруши накрая тишината старият Кавана. — Намерихте ли някакви останки от Фелиан?

Вандайвър удари по масата и викна на Рудзински:

— Ето, виждате ли! Казах ви, че ще стигне до това заключение. Предупредих ви.

— Не сме — каза Рудзински. — Но имай предвид, че при такова разрушение това не означава нищо.

— Все пак вие очевидно подозирате нещо — не отстъпваше старият Кавана. — Иначе защо ще правите разследване?

— Този въпрос задай на командира на мироопазващия гарнизон в Доркас — остро отвърна Рудзински. — Под предлог за уточняване на фактите той направи една разходка до мястото на сражението, после препоръча да се извърши разследване, с което да се потвърди, че няма пленени. Един от анализиращите екипи прие препоръката и сериозно се зае с нейното изпълнение. — Той посочи дисплея. — И ето какво откриха.

Куин се размърда.

— В каква посока са обърнати споменатите от вас вектори на количеството на движение? — попита той.

— Навън от върха на конуса — отговори Рудзински. — И може би съвсем случайно, навън и от местата, на които е бил стражевият кораб.

— Сякаш някой е използувал резервния кислород, за да се изплъзне с капсулата си, така ли?

— Няма никакви доказателства, че някой е оцелял — каза гневно Вандайвър. — Още по-малко Фелиан Кавана.

Куин остави реакцията му без внимание.

— Какво е вашето мнение, адмирале?

— Не е изключено — призна Рудзински. — Както не е изключено и да е обикновен теч от пробойна.

— Фелиан е мъртъв, Кавана — настоя Вандайвър. — Всички са мъртви. Завоевателите са продължили да стрелят, докато не е замлъкнал и последният радиофар.

— Радиофаровете могат да дефектират. Или съзнателно да бъдат изключени, или блокирани — възрази старият Кавана и погледна Рудзински. В очите му се таеше надежда. — Или да бъдат екранирани.

— Не — отвърна Рудзински и поклати глава. — Вече проиграхме тази възможност. Излъчването на един радиофар, вкаран вътре в друг кораб преди да достигне до детекторния праг, има ясна крива на заглъхване. В рекордерите на стражевия кораб няма такъв запис.

— Това не доказва нищо.

— Както не доказва нищо и пристрастното мислене — контрира го Вандайвър и стана. — Адмирале, вие изпълнихте дълга си. Ако сте свършили, в парламента ви чакат.

— Един момент — обади се Арик. — Вие не казахте какво планират да направят Мироопазващите сили, за да открият и да върнат Фелиан.