Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Лицето на Рудзински леко помръкна.

— Съжалявам — отвърна той и погледна стария Кавана. — Нищо не може да се направи. Без сигурни доказателства, че командир Кавана е още жив, не можем да изпратим група да го издирва.

— Защо? — попита Арик. — Той е там някъде…

— Нямаме никакви доказателства за това — прекъсна го Вандайвър.

— Но нямате никакви доказателства и за…

— Достатъчно! — извика Рудзински.

Арик млъкна по средата на изречението. Рудзински го погледна, после погледна Вандайвър и накрая се обърна към стария Кавана.

— Първо, нямаме ни най-малка представа откъде да започнем издирването — каза тихо той. — Векторът на завоевателите е маскиран от пуснатата от стражевия кораб статична бомба, а без топлинния профил на базовата линия на техните корпуси можем само да предполагаме колко далече са отишли. Но и това не е толкова съществено. Главното е, че ако се впуснем слепешката в едно такова търсене, завоевателите ще засекат нашите тахионни следи и ще проследят траекторията на търсещите кораби чак до Общността. А ако има нещо сигурно в създалата се ситуация, то е, че в момента съвсем не сме готови да отблъснем една мащабна инвазия.

Значи щяха да изоставят брат му! Арик едва се сдържа да не избухне. Но пък обвиненията нямаше да помогнат. Освен това той знаеше, че съображенията на адмирала са основателни. Главното задължение на Рудзински бе да защитава Общността и заради един човек той не можеше да изложи на ненужна опасност двадесет и четири свята.

— Разбираме, адмирале — каза старият Кавана и му подаде ръка. — Благодаря за отделеното ни време. И за твоята честност.

— Съжалявам, че не мога да направя нищо повече — отвърна Рудзински, стисна подадената му ръка и погледна Вандайвър… — Смятам за ненужно да ви напомням, че казаното тук е строго секретно.

— Всичко ще си остане между тези стени — обеща старият Кавана.

Рудзински кимна.

— Морските пехотинци ще ви придружат до изхода. Ще ми се да можех да направя нещо повече за вас.

— Благодаря ти, адмирале — тихо отвърна Кавана. — Мисля, че направи достатъчно.

В стаята тихо иззвъня звънец.

— Влез! — извика Кавана.

Вратата безшумно се отвори.

— Искали сте да ме видите, сър — каза Куин.

— Да. — Кавана посочи стола до себе си. — Нужно ми е мнението на професионалист по един въпрос.

— На вашите услуги, сър — отговори Куин и седна.

Кавана обърна дисплея върху писалището си към него.

— Хвърли му едно око и ми кажи какво мислиш.

Той внимателно наблюдаваше лицето на Куин, който четеше текста.

— Сериозно ли гледате на това, сър?

— Съвсем сериозно. — Кавана вдигна вежди. — Не изглеждаш изненадан.

Куин едва забележимо повдигна рамене.

— Това не е мое задължение, а на Колчин. Той сподели, че докато сте се връщали към кораба, вие всъщност сте му го съобщили. — Куин посочи с ръка дисплея. — Във всеки случай по този начин нищо няма да постигнете.

— Защо мислиш така?

— Защото товарните кораби не са пригодни за военни действия — отвърна Куин. — Независимо с колко ракети и оръдия ще ги оборудвате, те няма да станат бойни кораби. Ако ги изпратите срещу завоевателите, те просто ще ги нарежат за претопяване.

— Добре — каза Кавана. — Тогава как можем да ги направим пригодни за военни действия?

Куин поклати глава.

— Никак. Те просто не стават. Товарните кораби не са маневрени, в гравитационните ями са като пълни с хелий тухли, а отношението ускоряване/маса е с няколко порядъка по-малко от необходимото. И са адски големи цели.

Кавана се намръщи. Беше се потил почти два часа да изготви план за превръщане на корабите и екипажите на търговския флот на „Кавтроникс“ в що-годе прилични бойни единици, а сега излизаше, че напразно си е губил времето.

— Тогава ще ти представя плановете си по друг начин: Тръгвам да търся Фелиан. Какво можеш да направиш, за да имам някакъв шанс при евентуален бой?

Куин въздъхна.

— Вижте, сър, разбирам как се чувствате. Но това просто е безсмислено. Вие нямате нито оръжие, нито опит. Пък и не знаете къде да го търсите.

— Имаме вектора на пътя, по който са дошли корабите на извънземните — обясни Кавана. — Ще тръгна оттам.

— Той може дори да не е жив, сър — каза тихо Куин. — Вероятността за това е много голяма.

Кавана отмести поглед от него и загледа накачените по стената снимки на децата си и на покойната си жена. После каза:

— Е, поне ще го зная със сигурност. Във всеки случай заминавам.