Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

А сега той изпращаше Арик в неизвестността.

Мелинда се изправи и каза:

— Ще отида да видя докъде е стигнал Куин със списъка. Може би ще мога да помогна с нещо. Нали ще се обадите преди да тръгнете?

— Разбира се — увери я Арик.

— До скоро. — Мелинда се усмихна на баща си и излезе.

— И така — каза Арик и вдигна вежди, — вярвам, че си впечатлен от иронията на всичко това не по-малко от мен.

— Не трябва да отиваш, Арик — каза Кавана. — Все ще успеем да скалъпим някоя история, с която да обясним защо едно изкопаемо като мен участва в подобна акция. Още по-добре ще е, ако можем да изпратим Колчин или Хил.

Арик поклати глава.

— Както вече каза, татко, това е семейна работа. Пък и не можем да разкажем на Хил или на някой друг за нашата задача. Ако нарушим разпоредбите за опазване на служебна тайна, Вандайвър ще набучи главата ти на кол.

— Готов съм да поема риска.

— Аз пък не съм — усмихна се криво Арик. — Освен това помисли за физиономията на Фелиан, когато види своя брат домашар, дошъл да го освободи. — Усмивката му помръкна. — И което е по-важно, там трябва да има някой, който да не изпуска от очи Куин. И който може да го спре, ако положението стане напечено.

— Дано успееш — каза Кавана и въздъхна. — Куин смята, че неговите задължения се отнасят не само до сигурността на корпорацията, а и до цялото семейство. И приема тези си отговорности много сериозно.

— И все пак ще трябва да се съгласи, че неговите задължения не се отнасят до такива адски глупави действия като това, което сме замислили.

Кавана кимна и почувства, че гърдите го стягат. Вече започваше да разбира колко мащабна е планираната операция… и с това започнаха, да идват съмненията и страховете. Замисленото граничеше с предателство.

— Арик…

— Нямаме избор, татко — тихо каза Арик. — Ако искаме да върнем Фелиан, няма друг начин. И ти го знаеш много добре. И аз го зная. И Куин и Мелинда го знаят. Всъщност аз съм готов да се обзаложа, че и Рудзински го знае. Но рискът е наш.

— Само че не засяга само нас — тихо му напомни Кавана. — В него са включени шестте „Аксхед“ на Куин. И дванадесетимата мъже в тях. Но истинската опасност ни показа адмирал Рудзински в края на срещата. Ако допуснем извънземните да открият пътя до Общността, ще станем причина за смъртта на милиони хора.

— Не! — възрази категорично Арик. — Не можеш да поемеш вината за това върху себе си. Всеки ден хиляди кораби пристигат и заминават от Общността и всеки остава тахионна следа. Извънземните могат да ни открият и без нашия звездолет майка и половин дузината изтребители. Ако сме предпазливи и пуснем няколко статични бомби, за Общността няма да има никаква реална заплаха.

— Ще ми се да вярвам, че си прав — каза Кавана.

— И на мен. — Арик пое дълбоко дъх. — Радвам се, че си поговорихме, татко. А сега смятам, че е най-добре да се прибера в каютата и да се приготвя за тръгване.

— Нали ще се обадиш преди да тръгнете?

— Мелинда ще ме убие, ако не се обадя — каза кисело Арик. — Не се безпокой, ще се обадя.

Той се спря на вратата, обърна се и подхвърли през рамо:

— Между впрочем забеляза ли как ги нарече днес Вандайвър?

Гласът му прозвуча необичайно.

— Забелязах — каза Кавана. — Завоеватели.

Арик кимна.

— Звучи така, сякаш приема онази мрачанска легенда на сериозно.

— Легендите често се основават на факти.

— Прав си. Може би си заслужава да изпратим някого на територията на Мрач да я проучи. Е, аз ще вървя.

Той излезе и затвори вратата.

— Да, наистина — промърмори Кавана в празната стая. — Може би наистина си заслужава.

За момент остана неподвижен на стола, заслушан в притъпения шум на кораба. После се размърда и погледна дисплея. Трябваше да намери звездолет майка. А след това да поръча нещата от списъка на Куин.

А после може би щеше да отиде и до Мрач. Да чуе на място легендата за завоевателите.

Фелиан се събуди и надуши в килията нови миризми. Отвори очи. Върху плота от обръщащия се панел в стената, през който предния ден му бяха подали спасителната чанта, имаше поднос с шест прилични на големи парчета жълто-кафяво тесто полусфери с набучени в тях ярко оцветени ядки. Общият ефект беше на празнично лакомство, приготвено от деца далтонисти. Закуска. Не беше сигурен, че първото нещо, което желае да види след събуждане, е точно това. Но запасът му от хранителни блокчета бързо се стопяваше, а той искаше да му останат поне за първите два дни, когато щеше да направи опит за бягство. Пък и в края на краищата при приемането в Мироопазващите сили му бяха обещали нови и необичайни преживявания.