Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Оставеният на подноса прибор за хранене му предлагаше първото такова преживяване. Основната част представляваше полуеластична лъжица с притисната с пружина пръчица на обратната страна — нещо средно между щипци и използуваните в Китай пръчици за хранене. Фелиан реши, че този прибор навярно е пригоден за ръцете на извънземните с допълнителния им палец, но е неудобен за човешката ръка. Беше от някакъв мек, каучукообразен материал. Той се отказа от приличния на китайски пръчици детайл и го изви настрана.

Този първи опит на извънземните да приготвят човешка храна имаше скромен успех. Само едно от шестте ястия имаше наистина добър вкус. Останалите можеха да се оценят от горе-долу, през почти безвкусни, до приличащото на дървени въглища печено на майка му, когато той забравяше да изключи фурната. Фелиан обаче изяде всичко с изключение на последното. Започна от най-доброто и продължи в низходящ ред. Щеше да е интересно да разбере дали наблюдаващите го извънземни ще обърнат внимание на този ред и за следващото хранене съответно ще коригират менюто. Много се надяваше да стане така.

Тримата следователи пристигнаха, когато почти беше свършил със закуската. Този път той видя скритата врата, през която влязоха — беше между две подпори, почти незабележима.

— Здравей, Кавв-ана — поздрави Свв-селик. — Ти добре?

— Сравнително добре — отговори Фелиан, остави лъжицата-пръчица на подноса и изпи последната глътка вода от шишето. Знанията на Свв-селик по английски, изглежда, се подобряваха, макар и не толкова бързо, колкото можеше да се очаква от същество, екипирано с извънземна версия на „майндлинк“ 2 2 Букв. „мозъчна връзка“. — Б.пр. . Или бяха затруднени с дешифрирането на данните в компютъра на комодор Даями, или техните транслаторни програми не бяха толкова съвършени, като тези на Мироопазващите сили. Фелиан се надяваше да е последното. Щеше да е добре, ако поне в една област човечеството е по-напред от тях. — А вие?

— И ние добре. — Свв-селик се размърда и най-ниският от тримата — Трр-гилаг, ако Фелиан не грешеше — пристъпи напред. Държеше нещо, което приличаше на сгънат гащеризон. Отвори обръщащия се панел и го пусна в килията. Фелиан внимателно наблюдаваше операцията, броеше секундите и се опитваше да прецени дали ще има време да скочи и да го хване за китката, преди извънземният да я дръпне. Нямаше да стане.

— Ти облече това — каза Свв-селик, когато Трр-гилаг затвори панела.

Фелиан отиде до дрехата и я вдигна. Беше гащеризон, направен от същата материя като предишния, но с твърди и малко по-дебели пръстени около лактите, китките, по средата на бедрата и глезените. Пръстени имаше и около гърдите и кръста. По предницата, гърба и ръкавите в материала бяха втъкани множество малки блестящи дискове.

— Какво е това? — попита той.

— Дреха — отговори Свв-селик. — Ти излиза навън.

Фелиан се намръщи.

— Навън? Извън голямата зала ли? — попита той.

Свв-селик като че ли размисляше или пък очакваше да чуе превода.

— Ти има нужда навън. Ние отива навън.

— Слушам, сър — промърмори Фелиан, свали старите си дрехи и облече новите. Пръстените не бяха много тежки и, изглежда, нямаше да пречат на движенията му.

— Ето — каза той и закопча катарамата на колана. — Готов съм.

— Ти няма отделяш нас — предупреди го Свв-селик, когато Трр-гилаг отиде до вратата и я отвори. — Отделиш — наказан.

— Ясно — съгласи се Фелиан. Значи затова бяха пръстените. Някакъв механизъм, който да го ограничава. При съществуващите обстоятелства тази предпазна мярка беше съвсем разумна.

За съжаление, той не можеше да се задоволи само с това заключение. По време на разходката трябваше да разбере как точно действа този механизъм. Надяваше се, че няма да му причини силна болка.

Третият следовател, Нзз-ооназ, остана назад, а Свв-селик и Трр-гилаг тръгнаха от двете му страни. Очевидно Нзз-ооназ имаше задачата при нужда да включи устройството. Значи когато решеше да побегне, трябваше най-напред да се отърве от него.

Пресякоха залата и отидоха до вратата. Свв-селик направи нещо на една от конзолите до нея и тя се отвори. За първи път от две седмици Фелиан излизаше навън.

Времето беше почти същото, както при пристигането им: синьо небе и бели облаци, хладно, но не неприятно, лек ветрец. В далечния край на космодрума имаше малък кораб, приблизително колкото куриерските кораби на Мироопазващите сили. Около него работеха няколко извънземни. Строежът на втория комплекс беше доста напреднал — бяха се появили още два ниски, прилични на ракетни силози купола.