Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Арик хвърли към Куин недоумяващ поглед и в отговор получи също такъв.

— Оценяваме високо предложението ти… — започна Арик.

— Съгласен ли си, Адам? — попита Бокамба.

— Както каза господин Кавана, ние оценяваме предложението ти — почна бавно Куин. — Но не можем да го приемем.

— Нямате избор — каза Бокамба. — Нямате никакъв шанс да пуснете свои заповеди. Аз имам. Аз съм резервен летец „копърхед“ и ако се опитам да осигуря други летци, ще задействам всички алармени системи оттук до Земята и обратно. Значи или копърхед, или нищо.

— Не мога да приема — повтори Куин и поклати глава. — Това ще тури главата ти на дръвника. Не сме дошли при теб, за да ти сторим такова зло.

На лицето на Бокамба се появи пресилена усмивка.

— Главата ми е вече на дръвника. Ако излезете оттук и не донеса за вас — а аз няма да го направя, — ще имам същите неприятности, както и ако ви заловят. От друга страна, ако успеете и намерите командир Кавана, няма да смеят да пипнат никого от нас. Ще бъдем герои. Следователно в интерес на всички ни е да се въоръжите добре.

Куин го гледаше замислено. После тихо попита:

— Няма ли и нещо друго?

Усмивката на Бокамба изчезна.

— Очаква ни война, Адам. Разбери го. Не някакви малки полицейски акции като умиротворяването на Икрома или вълненията в Бхуртала, или в Джадар. Истинска война срещу силен и опасен враг. Ти беше един от най-добрите летци „копърхед“. Може би дори най-добрият. Срещу враг като завоевателите имаме нужда от най-добрите си летци.

Куин погледна настрана.

— Ти наистина не разбираш защо напуснах.

— Мисля, че разбирам — възрази Бокамба. — И независимо как се отрази на военновъздушните ни сили твоето напускане, аз не те обвинявам. Но някогашните проблеми са отстранени. Според мен, ако имаш възможност да видиш новите копърхед в действие, сигурно ще се върнеш в пилотската кабина.

Настъпи продължителна тишина.

— Не мога да ти обещая нищо — каза най-после Куин.

— Не искам да ми обещаваш — увери го Бокамба. — Единственото, което искам от теб, е да ни дадеш още една възможност.

Куин погледна към Арик и каза:

— Ако ни хванат, опитът да привлечем копърхед вместо обикновени летци ще ни създаде огромни неприятности.

— Готов съм да рискувам — заяви Арик и тихо изпусна дълго задържания си дъх. Най-малко от всичко се безпокоеше от официалните неприятности. Шансът да имат няколко от най-добрите летци на Общността не беше за изпускане.

— Добре, Инко — каза Куин. — Приемам условието ти. И ти благодаря.

— Няма нужда да ми благодариш — мрачно се усмихна Бокамба, стана и му стисна ръка. — Каквото и да решиш за копърхед, командир Кавана е от Мироопазващите сили. Правилно е да се опитаме да го върнем. Хайде, ела да те заведа при моя „Каунтърпънч“.

Вратата тихо се отвори.

— Депутат Вандайвър — каза колебливо младият сътрудник.

Джейси Вандайвър раздразнено вдигна глава. Този глупак не виждаше ли, че е зает?

— Какво има, Питърс?

— Пристигна съобщение от Торин Лий от Ейвън — каза сътрудникът и му подаде една карта. — Нали наредихте да ви държа в течение.

Вандайвър се намръщи. Какво правеше Лий в Ейвън… А, да. След като Рудзински отстъпи и съобщи събраната от Мироопазващите сили информация на Кавана и неговото семейство, той му беше наредил да ги следи.

— Докладвай! — заповяда Вандайвър.

Питърс пристъпи напред с картата в ръка…

— Не ми давай картата! Докладвай! И кратко!

— Да, сър — запелтечи Питърс и плахо се сви под погледа на Вандайвър. Точно така трябваше да бъде. Вярно, че беше млад и нов, но трябваше да знае, че един депутат от Севкоорд няма време да чете всичко, което получава. Четенето е задължение на сътрудниците.

— Ето, сър — каза Питърс, щом намери търсеното място. — Наскоро след като господин Лий е започнал наблюдението, лорд Стюарт Кавана е напуснал Едо на път за Ейвън. Арик Кавана… това е най-големият син на лорд Кавана…

— Зная кой е Арик — прекъсна го хладно Вандайвър. — Продължавай.

— Да, сър. Арик Кавана е заминал за Земята на борда на един товарен кораб на корпорацията „Кавтроникс“. Мястото на пристигане е неизвестно.

— Какво значи това „мястото на пристигане е неизвестно“? — сепна се Вандайвър. — Маршрутът не е ли записан в разписанието на полетите?

— Хм… — Сътрудникът плъзна поглед по съобщението. — Господин Лий не казва нищо. Може би не са излетели през официалния космодрум на Едо. Товарните кораби понякога го правят.