Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

— Изглежда бродира — каза Кавана.

— Да, сър, и аз така си помислих — съгласи се Хил. — А сега погледнете към алеята през две сгради назад.

Кавана изви врат. Трима млади мрачанци, облечени в топли дрехи, стояха и гледаха сандуулийката.

— И какво?

— Стоят там, откакто паркирах — каза Хил. — Не съм съвсем сигурен, но мисля, че я следят.

Кавана се намръщи.

— Защо ще го правят?

— Не зная — отвърна Хил. — Но не виждам друга причина, поради която да стоят точно там.

— Може би чакат някого — предположи Колчин.

— Ако е така, защо не чакат в някоя сграда? — възрази Хил.

— Може да е някой, който живее тук — не отстъпваше Колчин. — А може и да използват алеята като място за среща.

— Може — каза Хил и кимна наляво. — Същото прави и онази група отсреща.

Кавана погледна. Във входа на една сграда от другата страна на сандуулийката стояха двама млади мрачанци. Личеше си, че стоят там от доста време и че нямат намерение скоро да се махнат.

И наистина гледаха към сандуулийката.

— Обзалагам се, че не чакат транспортно средство — добави Хил. — Проверих разписанието. До един час няма да дойде.

— Интересно — промърмори Кавана и замислено потри буза. — Особено след оплакването за недостиг на работна ръка в Миг-Ка Сити. Какво ли са намислили?

— Ако искате, ние с Хил ще отидем да ги попитаме — предложи Колчин.

Кавана погледна двете групи мрачанци и каза:

— Да, няма да е зле. Но ще отидем двамата с теб, Колчин. При групата в алеята. Хил, има ли път, по който да закараш колата зад тях?

— Има една улица, която води зад алеята — каза Хил.

— Сигурен ли сте, че не искате да дойда и аз?

— Срещу петима мрачанци? — засмя се Кавана. — По-добре им попречи да се измъкнат. Ще изчакаме няколко минути, докато отидеш зад алеята.

Кавана и Колчин слязоха от колата и Хил потегли.

— Трябва да ви призная, сър, че по принцип не намирам идеята ви за добра — каза Колчин. — Предпочитам в бъдеще при такива ситуации да оставате в заключената кола, а ние с Хил да се оправяме. Човек никога не знае как ще реагират нехуманоидите.

— Прав си — съгласи се Кавана. — Но тук говорим за мрачанци и сандуулийка. Трудно може да се намери по-конфликтна комбинация.

— Може би — каза Колчин. — Решили сте да говорите със сандуулийката?

— Това е добър начин да осигурим на Хил малко време — отвърна Кавана. — Освен това винаги съм искал да видя как бродират сандуулийките.

Пресякоха улицата, минаха покрай двамата мрачанци във входа на сградата, без да ги поглеждат, и се насочиха към сандуулийката. Единствената й защита срещу студения въздух беше едно тъничко наметало, загърнато плътно около гърдите. Когато се приближиха, Кавана забеляза, че ръцете й треперят от студ.

Колчин също го забеляза.

— Изглежда, не е свикнала с тукашния климат — сподели той.

— В Улу става по-студено — каза Кавана. — Но там са по-добре облечени от нея.

Стигнаха до сандуулийката и спряха.

— Добър ден — поздрави Кавана.

Сандуулийката прекъсна работата си и вдигна глава.

— Добър ден, любезни господа — отвърна на поздрава тя. Думите й бяха съпроводени със странен шум, характерен за устната кухина на сандуулийците. — Искате да видите бродерията ли?

— Да — отговори Кавана. — Мога ли да я взема в ръка?

— За мен е чест — отговори сандуулийката и свали ръце от гергефа. От слюнчените й жлези се проточи копринена нишка.

Кавана внимателно хвана гергефа. Беше картина на Информационната агенция. Далечните планини, които се извисяваха над нея, бяха изобразени така, сякаш са съвсем наблизо. Между два планински върха, на фона на осеяно с бели кълбести облаци синьо небе, се подаваше слънцето.

— Наклони го. Ей така — каза сандуулийката и наведе главата си малко настрана.

Кавана го наклони. Неочаквано картината се промени. Всичко си беше там, но се промени настроението. Вместо ведрия изгрев се появи мрачен залез, оптимистичното обещание за свежа нова утрин се беше превърнало в печален край на отминаващ ден. Той възстанови първоначалното положение и изпълненият с бодро настроение изгрев се върна.

— Изключително — призна Кавана и върна бродерията на сандуулийката. — Никога не съм виждал такова нещо.

Сандуулийката отвори широко уста, разкривайки остри като бръснач зъби. Тъкмо тази мимика бе изнервила първите хора, пристигнали на Улу.

— Ти харесваш моето изкуство — каза тя и скри ужасните си зъби. — Фиббит у Бибрит у Табли ак Приб-Улу ти благодари.